Спешно ни е необходим закон за чуждестранните агенти!

Трябва ли неправителствените организации, които участват активно в обществения и политическия дебат, ясно да обозначават, че не са държавни институции? Този въпрос поставя Владислав Наков в публикация, провокирана от участието на представители на различни неправителствени структури в предаването „Преди всички“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио.

Според Наков закон за регистрация на чуждестранните агенти едва ли ще бъде приет, но според него поне би могло да се въведе изискване организациите ясно да съобщават на аудиторията, че са неправителствени, а не официални държавни или международни структури.

Като примери той посочва наименования като „Институт за развитие на публичната среда“ и „Европейски съвет за външна политика“. Аргументът му е, че подобни имена могат да създадат у част от аудиторията впечатление за официален институционален статут, ако контекстът не бъде обяснен достатъчно ясно.

Темата се вписва в по-широкия спор в България за прозрачността на организациите, които получават финансиране от чужбина и участват във формирането на обществено мнение. В Народното събрание вече са внасяни законопроекти за регистрация на чуждестранните агенти, включително предложение на парламентарната група на „Възраждане“. В мотивите към подобни законопроекти вносителите посочват необходимостта от повече прозрачност за източниците на финансиране на медии, физически лица, сдружения и фондации, които участват активно в обществения дебат.

Критиците на тези предложения обаче предупреждават, че подобен режим може да доведе до стигматизиране на граждански организации и до ограничения върху свободата на сдружаване и изразяване. Асоциацията на европейските журналисти – България например е заявявала остро несъгласие с внесен по-рано законопроект и го е определяла като противоречащ на демократичните принципи.

Така спорът има поне два различни аспекта. Единият е дали трябва да има специален режим за организации и лица, получаващи финансиране от чужбина. Другият, значително по-тесен въпрос, е дали неправителствените организации трябва винаги да обозначават недвусмислено своя юридически и институционален статут, когато техни представители участват в медии и представят позиции по важни обществени теми.

Именно върху втория въпрос акцентира Наков. Според изразената от него позиция дори без специален закон за чуждестранните агенти би могла да се обсъжда по-голяма публичност за това кой говори, каква организация представлява и дали тя е държавна, международна, частна или неправителствена.

Подобна мярка сама по себе си не би означавала ограничаване на правото на НПО да участват в обществения дебат. Тя би поставила акцента върху информираността на аудиторията и възможността всеки слушател, зрител или читател да знае точно какъв е статутът на организацията, чиито позиции му се представят.

В крайна сметка въпросът опира до прозрачността. Независимо дали става дума за държавна институция, политическа партия, медия, бизнес организация или НПО, обществото има интерес ясно да знае кой стои зад дадена позиция, кого представлява и в какво качество участва в публичния разговор.