Спомен за неделното миене на колата пред блока

Имаше една традиция, която почти всяко семейство пазеше.
Неделното миене на колата пред блока.
Още от сутринта на двора се появяваха кофите. Старият маркуч се развиваше бавно, а водата започваше да се стича по асфалта.
Бащите ни излизаха с навити ръкави и с онова сериозно изражение, сякаш започваха важна работа
Изливаха кофа след кофа вода.
Търкаха внимателно калниците. Полираха фаровете.
Почистваха стъклата, докато заблестят. А ние… ние се въртяхме наоколо. Подавахме гъбата.
Плискахме се с водата.
Понякога ни даваха „важна задача“ да мием джантите. Скоро целият двор оживяваше.
Една кола.
После втора.
После трета. Съседите излизаха, спираха да поговорят. Някой коментираше двигателя.
Друг хвалеше боята.
Когато всичко свършеше, колата стоеше чиста и блестяща пред блока.
А бащите ни се отдръпваха крачка назад, оглеждаха я внимателно и се усмихваха тихо.
Не защото беше просто измита.
А защото беше тяхната гордост.
Днес автомивките са на всеки ъгъл. Колите се мият за пет минути.
А някога… едно миене на колата събираше целия блок.