Спомени от соца: Когато България произвеждаше по 25 000 мотокара годишно: историята на един индустриален гигант

Имало е време, когато надписът „Произведено в България“ върху индустриална машина е можел да бъде видян на хиляди километри от страната ни. Българските електрокари и мотокари се превръщат в един от разпознаваемите продукти на родната промишленост, а началото на тази история е свързано със софийския завод „6-и септември“.

Първите стъпки са направени още през 50-те години на миналия век. През 1952 и 1955 г. са разработени опитни серии платформени електрокари, а през 1957 г. започва реалното им серийно производство.

Само за кратко време машините излизат и извън границите на България. Още през 1957 г. 150 платформени електрокара са изнесени за Чехословакия и СССР.

Истински впечатляващата поръчка обаче идва година по-късно. През 1958 г. за Китай са изнесени цели 3000 български машини – мащаб, който показва колко бързо се развива тогава този сектор на промишлеността.

Постепенно производството се специализира. В завод „6-и септември“ е съсредоточено производството на високоповдигачи, докато нископовдигащите и платформените електрокари започват да се произвеждат в завод „Средец“.

Така започва изграждането на цяла индустриална система от предприятия, конструкторски бюра и научни звена, която по-късно ще стане известна най-вече с името „Балканкар“.

През 60-те години развитието продължава с бързи темпове. През 1963 г. е създаден специализиран Институт по електро- и мотокари, чиято задача е научноизследователската и проектно-конструкторската работа в областта на подемно-транспортното машиностроене.

Това вече не е просто производство на отделни машини, а изграждане на цял технологичен отрасъл – от разработката и изпитанията до серийното производство и износа.

Завод „6-и септември“ също продължава да се модернизира. През 1968 г. е разрешено сключването на договор с френската „Сери Рено Инженеринг“, който е свързан с организацията, управлението и технологиите на производството. Стойността на проекта е 680 000 долара – значителна сума за времето си.

Само няколко години по-късно мащабът вече е огромен.

През 1972 г. заводът разполага с мощности за производство на приблизително 25 000 машини годишно.

Българските електрокари и мотокари постепенно се превръщат в един от значимите експортни продукти на страната. Те се използват в предприятия, складове и индустриални комплекси далеч извън България, а производството им осигурява работа на хиляди инженери, техници и работници.

Особено впечатляващо от днешна гледна точка е колко рано българското машиностроене успява да достигне до огромния китайски пазар. Износът на 3000 машини за Китай още през 1958 г. остава един от показателните моменти от развитието на отрасъла.

Днес голяма част от индустриалния пейзаж на София от онова време е променен до неузнаваемост. Човек може да премине покрай местата, където някога са работили огромни предприятия, без дори да подозира какво е произвеждано там.

Но историята остава.

И тя напомня за период, в който от българските заводи са излизали десетки хиляди машини годишно, а мотокари и електрокари с български произход са пътували от София до предприятия на хиляди километри разстояние – включително чак до Китай.