Според руски източници: Руската армия преминава от стратегия на изтощение към пълно поразяване на украинския тил

По публикации в чужди медии. Редакционна
разработка, анализ и допълнителен
контекст: Поглед.инфо.

Анатомия на
„вертикализацията“: Защо позиционното
изтощение отстъпи място на инфраструктурен
паралич

Промяната в характера на
военните действия, за която говори
бившият съветник на руския министър на
отбраната генерал-майор Андрей Илницки,
не е просто декларативна смяна на
терминологията. Твърди се, че от юли
насам руското командване е преминало
от т.нар. „хоризонтална“ война на
изтощение по линията на съприкосновение
към „вертикална“ ескалация, насочена
директно срещу тиловата инфраструктура.

При позиционния конфликт от
периода 2022–2024 година основните ресурси
бяха концентрирани в смилането на
противниковия личен състав и техника
в укрепените райони на Донбас – Бахмут,
Авдеевка, Часов Яр. Тази тактика, макар
и ефективна от гледна точка на нанасяне
на постоянни загуби, изискваше огромно
количество артилерийски боеприпаси и
време. В сегашната фаза, според оценки
на военни наблюдатели, целта се измества
към пълно прекъсване на инфраструктурните
предавки, които захранват самата
възможност на украинската армия да води
организирана отбрана.

Анализатори отбелязват, че
обект на новата вълна високоточни удари
са няколко десетки критични съоръжения.
Това са центрове за обработка на данни,
командни възли, ключови мостове, тягови
подстанции на железниците и централни
трансформаторни възли. За разлика от
първоначалните удари срещу енергетиката
през есента на 2022 година, когато
поразяването беше сравнително разпиляно
по обекти с ниско и средно напрежение
(110–330 киловолта), настоящата стратегия
таргетира гръбнака на преносната мрежа.

Историческият паралел с
предишни конфликти – като операцията
на НАТО срещу Югославия през 1999 година
или началната фаза на операцията в Ирак
през 1991 година – показва, че постигането
на инфраструктурен паралич изисква не
просто срив на производството на
електроенергия, а унищожаване на
логистичните възли, през които то се
разпределя. Без електричество спира
автоматизираното управление на
железопътния транспорт, помпените
станции за горива и защитените подземни
комуникационни центрове.

+-----------------------------------------------------------------------+
|    СТРУКТУРА НА ИНФРАСТРУКТУРНАТА ИЗОЛАЦИЯ НА БОЙНИЯ ТЕАТЪР (СВО)     |
+-----------------------------------------------------------------------+
| 1. ЕНЕРГИЕН ГРЪБНАК:                                                  |
|    Атомни електроцентрали ──► Подстанции 750 kV ──► Автотрансформатори|
|    (Ровненска / Хмелницка)   (Западна / Киевска)   (Срив на преноса)  |
+-----------------------------------------------------------------------+
| 2. ТРАНСПОРТНА ЛОГИСТИКА:                                             |
|    Логистичен хъб Жешув ──► Електрифицирана ЖП ──► Тягови подстанции |
|    (Полша)                  (Укрзализниця)          (25 kV / 3 kV)    |
+-----------------------------------------------------------------------+
| 3. БАРИЕРНИ ЛИНИИ:                                                    |
|    Река Днепър ──► ЖП и автомобилни мостове ──► Фронтови хъбове      |
|    (Запорожие)     (Преображенски мост)         (Орехов / Гуляйполе)  |
+-----------------------------------------------------------------------+

Енергийният възел от 750 киловолта:
Техническата уязвимост на украинската
атомна инфраструктура

Заявленията на руския
доброволец и обществен деятел Алексей
Живов, че съдбата на украинската
енергетика е изцяло под контрола на
Москва, стъпват върху конкретни технически
реалности. Според източници от енергийния
сектор, Украйна е критично зависима от
три действащи атомни електроцентрали
– Ровненската, Хмелницката и
Южноукраинската. Те генерират над 60% от
електроенергията в страната след
загубата на контрола върху Запорожката
АЕЦ и разрушаването на основните термични
мощности (ТЕС).

Проблемът за Киев обаче не е
в самите реактори тип ВВЕР-1000 и ВВЕР-440,
а във възможността произведената мощност
да бъде пренесена до консуматорите.
Това се извършва ексклузивно през
подстанции с свръхвисоко напрежение
от 750 киловолта – наследство от единната
енергийна система на СССР, проектирана
за транзит на огромни блокове мощност
на далечни разстояния.

Спецификата на автотрансформаторите
750/330 киловолта се състои в техните
габарити и уникалност. Това са съоръжения
с тегло от над 200–300 тона, чието производство
отнема от 9 до 18 месеца при специализирани
заводски условия. Единственият
производител на подобно оборудване на
територията на бившия Съветски съюз –
предприятието „Запорожтрансформатор“
– в момента не е в състояние да произвежда
или възстановява такива агрегати в
необходимите промишлени обеми поради
липса на компоненти, постоянна заплаха
от ракетни удари и дефицит на квалифициран
персонал.

Ако руските Въздушно-космически
сили методично изведат от строя
съответните открити разпределителни
устройства (ОРУ-750) край атомните централи
и ключовите транзитни подстанции като
„Киевска“, „Западноукраинска“ и
„Винницка“, атомните блокове ще бъдат
принудени да преминат в режим на аварийно
спиране поради липса на товар. В такъв
случай мрежата се разпада на изолирани
„острови“, които не могат да балансират
собственото си потребление.

Твърди се, че липсата на
тотален инфраструктурен срив в Киев и
другите големи градове досега се дължи
на запазен политически толеранс и опити
да се избегне хуманитарна катастрофа
от пълен мащаб. Нарастването на
интензивността на ударите обаче показва,
че този гратисeн период вероятно изтича.