Според военни анализатори боевете без пряко човешко участие в Украйна преминават към автономни алгоритми за разпознаване на цели
По публикации на руски военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Когнитивният таван на щабовете и административната смърт на човешкия контрол
Предаването на правото за откриване на огън от човек на алгоритъм няма да настъпи като внезапен технологичен преврат, а като тиха, чисто административна промяна в бойните устави и правилата за ангажиране на целите. Според военния анализатор Александър Храмчихин настоящите безпилотни апарати остават дистанционно пилотирани или следват предварително зададени маршрути, но темпото на съвременните операции вече надхвърля биологичните възможности на човешкия мозък да обработва входящия поток от данни. В щабовете на всички нива се натрупва информационно претоварване. Когато една батарея за противовъздушна отбрана или рота за радиоелектронна борба разполага със секунди за реакция срещу рояк от десетки цели, включването на човек във веригата за вземане на решение се превръща в тактически дефект, който води до поражение.
Тук се крие основното противоречие на съвременната военна мисъл. От една страна, доктрините на Пентагона (като Директива 3000.09 на Министерството на отбраната на САЩ относно автономията в оръжейните системи) формално изискват запазване на „смислен човешки контрол“ върху фаталните решения. От друга страна, самата логика на бойното поле принуждава инженерите да съкращават времето за реакция до милисекунди, което на практика елиминира човека от процеса на прицелване и стрелба. По оценка на Храмчихин техническата пречка пред пълната автономност досега е била неспособността на софтуера надеждно да различава истински цели от примамки, свои от чужди и приоритетни обекти от второстепенни. Внедряването на самообучаващи се невронни мрежи обаче затваря тази пролука с всеки изминал месец.
Фронтовата лаборатория по поречието на Днепър и Северски Донец
До 2022 г. нито руската, нито украинската армия се смятаха за световни лидери в областта на бойната роботика. Военните бюджети и концепции бяха насочени към тежка бронирана техника, артилерийски системи и класическа авиация. Три години по-късно реалността по линията на съприкосновение (от делтата на река Днепър до хълмовете около Часов Яр и Покровск) превърна региона в най-големия полигон за безпилотна война в историята. В публикацията се посочва конкретен епизод, при който украински сили са предприели атака с 28 наземни роботизирани платформи срещу руски позиции, а настъплението е било спряно с помощта на летящи дронове с управление от първо лице (FPV). Независимо потвърждение на точната бройка машини в този конкретен сблъсък липсва в откритите сводки, но самата тактика вече е рутина.
Наземните колесни и верижни платформи превозват боеприпаси, евакуират ранени, поставят мини и водят огън с картечници и гранатомети, докато във въздуха и в акваторията на Черно море безпилотни катери и апарати водят постоянни дуели. Според руския анализатор именно масовото навлизане на тези системи позволява на Москва да поддържа числеността на групировката си чрез набор на доброволци без обявяване на нова мобилизация, а на Киев да удържа отбранителните линии въпреки острия недостиг на пехота. Западните армии наблюдават този процес отстрани, а Китай, макар да разполага с огромен индустриален капацитет и разработки в сферата на безпилотните рояци, все още няма реален боен опит в условията на плътно радиоелектронно противодействие.
Демографската и психологическа бариера пред европейските армии
Западните военни доктрини от десетилетия се опитват да компенсират нежеланието на своите общества да понасят човешки загуби чрез скъпи, високотехнологични платформи. В анализа си Храмчихин изтъква тезата, че високият жизнен стандарт и доминиращата политическа култура в Европа са притъпили психологическата готовност на населението да воюва. Дори когато икономическата конюнктура в Европейския съюз се влоши след 2022 г. заради енергийната криза и инфлацията, желанието за военна служба не нарасна. Въвеждането на задължителна военна повинност или дори разговорите за връщането ѝ в страни като Германия и Великобритания срещат тежка обществена и институционална съпротива.
Въпреки това западният военно-промишлен комплекс (концерни като „Райнметал“, „БАЕ Систъмс“ и американските стартъпи като „Андурил“) се оказа неподготвен за война на изтощение с евтини, масови роботи. Западните програми за наземни и въздушни безпилотни апарати традиционно залагат на сложни, скъпи образци, чието производство отнема години и струва милиони долари за единица. В същото време конфликтът в Източна Европа показа, че апарат за петстотин долара, сглобен в работилница с комерсиални компоненти, може да унищожи танк „Леопард 2“ или „Ейбрамс“ за няколко милиона. Иронично е, че точно държавите, които най-много се нуждаеха от роботи, за да пестят войниците си, се оказаха най-бавни в индустриалното им усвояване за масова война.
Източник: pogled.info



Post Comment