Срамна история от София: Ключар взел 480 евро от почти 100-годишен пенсионер
Да вземеш 480 евро от почти 100-годишен старец: история, която оставя горчивина и гняв
Понякога една на пръв поглед дребна случка е достатъчна, за да те накара да се запиташ докъде сме стигнали като общество. Не заради сумата. Не заради една счупена ключалка. А заради усещането, че някой е видял пред себе си беззащитен възрастен човек и вместо да му помогне, е решил да се възползва от него.
Точно такава история разказва във Facebook Лилия Джунова.
В нейния вход живее почти 100-годишен мъж, когото съседите приемат като своеобразен талисман. Дядо Т. живее сам, но въпреки възрастта си е жизнен, с буден ум и удивителна енергия. Всеки ден излиза на разходка, стига до Борисовата градина и изминава по няколко километра.
От онези възрастни хора е, пише Джунова, които гледаш с усмивка и си мислиш колко хубаво би било един ден и ти да достигнеш техните години със същия дух.
Пенсията му обаче е малка. Парите не са му в излишък.
Преди ден възрастният мъж изгубил ключовете си. Наложило се да бъде повикан ключар, който да отвори апартамента и да смени или поправи ключалката.
Заедно с ключовете дядото изгубил и чипа за входната врата. Съседката му дала резервен, за да му спести поне още един разход и още малко тревоги.
На следващия ден тя го срещнала пред входа.
Стоял отвън. Не можел да се прибере.
Причината я оставила без думи.
По думите на възрастния мъж майсторът поискал чипа за входа с обяснението, че ще отиде да си купи кафе и веднага ще го върне.
Но не се върнал.
Тогава дошъл и вторият шок.
„Ами оправи ли ключалката?“, попитала съседката.
„О, остави! Оправи той. Взе ми 480 евро!“, отговорил старецът.
480 евро.
Сума, която за един човек с малка пенсия може да означава огромна част от месечния му бюджет. Пари за храна, лекарства, сметки. Пари, които един почти 100-годишен човек вероятно е броил внимателно и е пазил за най-необходимото.
Според разказа на Джунова именно толкова е поискал майсторът за извършената работа.
„В мен избухна гняв, мъка, отчаяние“, пише тя.
И може би точно това е най-тежкото в тази история. Не ключалката. Не чипът. Дори не самите 480 евро.
А образът на един дребен, слаб, почти стогодишен човек, който стои пред собствения си вход и не може да се прибере, след като вече е платил сума, която за него вероятно е огромна.
Съседите разполагат с визитна картичка на майстора и са направили опит да се свържат с него и да поискат обяснение. Авторката на публикацията настоява той да върне парите на възрастния човек и призовава историята да бъде споделяна, надявайки се общественият натиск да помогне.
Разбира се, в случая става дума за разказ на едната страна и би било редно майсторът също да получи възможност да изложи своята версия за извършената работа, цената и случилото се с чипа.
Но отвъд конкретния спор остава един много по-голям въпрос.
Какво общество сме, ако най-възрастните сред нас трябва да се страхуват не само от болестите, самотата и ниските пенсии, но и от хората, които идват уж да им помогнат?
Почти 100 години живот означават преживени войни, режими, кризи, недоимък, промени и загуби. И след всичко това един човек би трябвало да има право поне на спокойствие. На уважение. На човешко отношение.
Не на съмнение дали някой няма да го измами, защото е стар, сам и по-беззащитен.
Дано тази история има добър край.
Дано парите бъдат върнати, ако изложеното от възрастния човек се потвърди.
Но най-вече дано не свикваме с подобни истории.
Защото обществото се познава не по отношението към силните, богатите и влиятелните.
Познава се по начина, по който се отнася към онзи почти 100-годишен старец, който просто иска да отключи вратата на собствения си дом.
Post Comment