Срамно е да си на протест, воден от същества, които вчера без свян гласуваха ръка за ръка с Пеевски и Баце срещу референдумите
Извинявам се единствено на сина си и на собствената си съвест. На никой друг. Защото ако днес нещо е срамно, то е да бъдеш прикачен към протест, воден от същества, които вчера без свян гласуваха ръка за ръка с Пеевски и Баце срещу референдумите. Точно тези хора, които първи трябваше да защитят правото на народа да се произнася, превърнаха демокрацията в удобна игра за вътрешна употреба.
Как да застана редом до Лорер, Божанков, Манол Пейков и „гушкащите Зеленски“ либерални идоли, които от години гледат на българите като на смутен електорат, който трябва да бъде „просветен“, а не чут? Каква чест има в това? Какъв смисъл – освен поредната снимка, поредната декларация, поредната фалшива поза на морални гиганти, които отдавна са забравили откъде тръгнаха?
Затова няма да бъда там. Нито днес, нито утре. Ще бъда през февруари – с празните тенджери. Защото в тях има повече истина, отколкото в празните глави на неокомсомолците, които днес се изживяват като спасители на държавата. Празните тенджери тежат повече от техните кухи речи. В тях има болката на народа, има глад за справедливост, има българската реалност, която не може да бъде прикрита нито с грантове, нито с лозунги, нито с фейсбук морализаторство.
А онези, които днес се събират „в името на доброто“, нека първо се извинят за собствените си гласувания. За собствената си двойна мярка. За собственото си поведение. И тогава може би ще имат право да говорят за протест, честност и кауза.
Докато това не се случи, оставам верен само на сина си и на съвестта си. И казвам просто: сорри.
Post Comment