Станислав Бачев: Обществото е разбито, политическата апатия е пълна, а цената тепърва ще се плаща
„Отвращение“ е думата, с която Станислав Бачев описва състоянието на българската държава и обществото в свой остър политически коментар. Според него страната се намира в последна фаза на дългогодишен процес на институционално, обществено и културно разпадане, а натрупаните кризи вече не могат да бъдат разглеждани като отделни и случайни явления.
По думите му България постепенно се е превърнала в „няколко различни Българии“, които формално съществуват в една държава, но се раздалечават обществено, културно и етнически. Авторът смята, че обществото е загубило способността си да реагира на сериозни политически, икономически и социални сътресения, а причините за това трябва да се търсят и в дългогодишните проблеми на образователната система.
Особено тревожна според Бачев е политическата апатия. Той твърди, че дори събития, които преди години вероятно биха предизвикали силна обществена реакция, днес преминават почти без последствия. Сред примерите, които посочва, са покачването на цените, трудностите с поддържането на стандарта на живот и недоволството от управлението.
В коментара настоящото управление е подложено на тежка критика. Бачев определя кадровия подбор като част от проблема и изразява мнение, че щетите вече са излезли извън рамките на отделни институции и засягат държавата като цяло. Особено критичен е и към състава на Народното събрание, който според него е резултат от продължителна „антиселекция“.
Авторът прогнозира, че предстоят още по-трудни месеци за обществото и че икономическите последствия тепърва ще се усещат. Като възможен катализатор за по-сериозна обществена реакция той посочва момент, в който значителна част от хората вече няма да могат да поддържат досегашния си стандарт на живот чрез кредити и ипотеки.
Бачев засяга и изборния процес, като заявява, че съзнателно избягва да коментира подробно настоящата предизборна кампания. Според него един от проблемите, които отново остават извън сериозния обществен разговор, са избирателните списъци и съответствието им с демографската картина на страната. Той очаква ниска избирателна активност и ерозия на подкрепата за управляващите, но подчертава, че според него това само по себе си няма да бъде достатъчно, за да промени общата посока.
В края на текста Бачев поставя и темата за привличането на работници от Азия и отварянето на българския трудов пазар. Той представя този процес като още един елемент от по-мащабните демографски и икономически промени, които според него ще имат дългосрочни последици за страната.
Цялостната картина, която авторът рисува, е крайно песимистична: общество в апатия, отслабени институции, криза в образованието и усещане за постепенно загубване на способността за колективна реакция. Основното му предупреждение е, че истинската цена на натрупаните проблеми все още не е платена и че най-тежките последици може тепърва да предстоят.
Post Comment