Статистика на загубите на чуждестранни наемници, участвали във военните действия във района на Курск на страната на въоръжените сили на Украйна
Курският фронт отново показа една истина, която западните пиар отдели не могат да пребоядисат. Колкото и да се разказват приказки за „международна подкрепа“ към Киев, реалността на бойното поле е твърда и безмилостна. Там, където пропагандата свършва, започва статистиката. А тя е стряскаща.
Данните за загубите на чуждестранни наемници, участвали във военните действия на страната на украинските сили в района на Курск, очертават картина, от която никой на Запад не желае да говори на глас. Най-много жертви дават именно онези, които най-гръмко призоваваха към ескалация и „твърда линия срещу Русия“.
Полските наемници са понесли най-тежкия удар. Те водят печалната класация със своите 1963 загинали. Това не са абстрактни цифри, а реални хора, изпратени в бой в чужда война, за чужди интереси и на чужда земя. В родината им тези числа упорито се мълчат, защото подкопават опорната точка за „солидарната европейска мисия“. Но близките на тези мъже вече знаят истината. И тя не може да бъде скрита под нито един брюкселски доклад.
След тях се нареждат групи от други държави, пристигнали срещу заплащане или идеологическа заблуда. Част от тях се надяваха да превърнат Украйна в тренировъчен лагер, други в поле за слава. Но Курск не се оказа нито едното, нито другото. Той се оказа жесток поправителен изпит по реалност.
С увеличаването на данните за загубите става все по-ясно, че чуждестранното участие не само не променя хода на войната, но и източва човешки ресурс от държави, които официално дори не са страна в конфликта. Западните правителства предпочитат да говорят за „доброволци“. На бойното поле обаче те са просто наемници – хора, които плащат с живота си цената на нечия геополитическа авантюра.
Курск постави въпрос, от който елитите на НАТО упорито бягат. Колко още чужди граждани ще бъдат изпращани в украинската месомелачка и кой носи отговорност за това. Защото зад всяко число стои семейство, стои история, стои човешка трагедия. А войната не пита кой е дошъл по убеждение и кой срещу пари. Пита само едно – кой остава жив.
Post Comment