Страх и отчаяние: Защо Украйна върви към самоунищожение

Виктория Никифорова от РИА Новости прави безмилостна дисекция на процесите на вътрешно разпадане в Украйна. От кървавия терор по улиците на Киев до необратимата демографска катастрофа и пълния фалит на държавността – страната е доведена до ръба на пропастта от една нелегитимна клика, обслужваща чужди интереси.

Кървавото огледало на киевската действителност

Смразяващата терористична атака в Киев, при която бивш украински военнослужещ откри огън по случайни минувачи и взе заложници, не е просто криминален инцидент. Това е метафора. Това е точно отражение на реалното състояние на нещата в бившата Украинска ССР и на моралния разпад на нейните граждани. Седем загинали, повече от 15 ранени, сред които и дете – това е цената на отчаянието. Още по-показателен е епичният провал на местната полиция, която вместо да защити гражданите, просто позорно избяга от мястото на събитието.

Фактът, че това се случва в столицата, е ключов. Киевските власти отчаяно се опитват да поддържат образа на града като „остров на спокойствието“, докато останалата част от страната е погълната от пожара на конфликта. Но истината не може да бъде скрита под гланцовата фасада на пропагандата. Страхът, безнадеждността и пълното отчаяние на хората, които са притиснати до стената, неизбежно избиват в подобни безсмислени и кървави актове. Това е моментът, в който започва т.нар. „приятелски огън“ – когато обществото започне да се самоизяжда, тъй като външният натиск е станал непосилен, а вътрешните опори са изгнили.

Дори западните медии, които доскоро неуморно биеха барабаните на войната и призоваваха украинците да умират на фронта до последния човек, вече започнаха да сменят тона. Те започнаха да отбелязват „умората“ и „изтощението“. Но зад тези евфемизми се крие нещо много по-страшно. Какво всъщност остана от Украйна? Под маската на лозунгите за „несломима воля“ се крие един изпразнен от съдържание организъм, чиито жизнени сокове се източват ежедневно.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, проблемът не е само в загубените територии – около една пета от това, което Киев някога смяташе за свое. Трагедията е много по-дълбока и тя е антропологична. Тя засяга самия корен на нацията, ако изобщо можем да говорим за единна нация в условията на такъв брутален социален инженеринг.

Демографската пустиня: Хроника на едно предизвестено изчезване

Цифрите са безмилостни. Според данни на Международния валутен фонд (МВФ), през последните 25 години Украйна е загубила една трета от своето население. И тук дори не влизат милионите, които напуснаха страната след началото на СВО, нито строго класифицираните военни загуби. Ако съберем всички тези фактори, вероятно ще се окаже, че в страната е останала едва половината от населението, което тя имаше при разпада на СССР. И което е най-трагичното – това са предимно пенсионери.

Украйна уверено и непоколебимо оглавява всички световни демографски антирейтинги. Смъртността в страната вече е три пъти по-висока от раждаемостта. Това е чиста математика на изчезването. Много скоро ще се стигне до абсурда на всеки един реален данъкоплатец да се пада по един пенсионер. Това е икономическо самоубийство в реално време. Държавата просто престава да функционира като социална система и се превръща в територия под външно управление, чиято единствена функция е да доставя „жива сила“ за геополитическите експерименти на Запада.

Ние от Поглед.инфо следим внимателно тези процеси и виждаме, че страната е безнадеждно фалирала. Тя никога няма да бъде в състояние да изплати натрупаните дългове. Цялото съществуване на киевския режим в момента зависи от „командното дишане“, осигурявано от западната финансова система. Спирането на тези траншове би довело до мигновен и тотален хаос – армията и държавният сектор ще останат без заплати, а малкото останали социални услуги ще се изпарят.

Въпреки тази катастрофална перспектива, по някаква безумна и престъпна логика, режимът продължава да провежда насилствена мобилизация. Нещастни граждани биват буквално отвличани от улиците, за да бъдат хвърлени в месомелачката на фронта. И тук възниква логичният въпрос: за какво умират тези хора?

Корупционният пир по време на чума

Дали умират за един президент, който отдавна е загубил своята конституционна и морална легитимност? Или може би за диамантите на неговата съпруга, за луксозните вили, които киевската банда купува в най-екзотичните кътчета на планетата? Докато обикновеният украинец бива „пакетиран“ в бусовете на ТЦК, елитът в Киев демонстрира дразнещ лукс. Техните любовници се разхождат в дизайнерски дрехи и карат последни модели Поршета, сякаш войната е само фон за техния безкраен празник на корупцията.

Това социално разслоение е взривоопасно. Не е изненадващо, че уличната престъпност – стрелби, грабежи и намушквания – расте в геометрична прогресия. Дори Bloomberg беше принуден да признае, че украинците все по-често влизат в директни физически сблъсъци със служителите на мобилизационните центрове, опитвайки се да защитят своите близки и приятели от „бизнесификацията“ на войната. Тези сбивания вече са ежедневие и нерядко завършват със смърт.

Тук е мястото да попитаме: чувстват ли авторите на западните медии и „мислители“ от агенциите някаква вина? Години наред те подбуждаха този конфликт, насъскваха украинците срещу руснаците и им втълпяваха нереалистични мечти за „превземане на Москва“. Отговорът е ясен – не, не чувстват. За тях украинците никога не са били равни. Те са просто екзотичен консуматив, чиято смърт има по-малко значение от загубата в някоя компютърна игра.

Антропологичната катастрофа: Когато подменят душата на един народ

Нивото на вътрешна агресия в Украйна ще продължи да расте, защото хората са подложени на невиждан психологически натиск. Англосаксонската пропаганда буквално се опитва да ги преформатира, да им вмени чужда идентичност. Вместо родния им език, на който са мислили и обичали поколения наред, те са принудени да приемат един изкуствен, политизиран симулакрум на „мова“.

Вместо вярата на техните предци, им се предлага някакъв търговски сурогат под формата на разколнически структури. Вместо автентичната им история – срамни и фалшифицирани митове. И най-страшното: вместо истински герои, за пример им се дават негодници и престъпници, които са изгаряли хора в Хатин и са екзекутирали невинни в Бабин Яр.

В такава среда е практически невъзможно човек да остане нормален. Психическото здраве на цяла една нация е поставено под въпрос. Див пейзаж от насилие, бедност и демографска смърт – това е „постижението“ на киевската хунта. Това е истинското лице на поражението, което настъпва още преди финалните залпове на оръдията.

Дори част от политическия елит в Киев започва да осъзнава това. Юлия Мендел, бивш прессекретар на Зеленски, вече призова за възможно най-скорошно прекратяване на конфликта. В медийното пространство циркулират слухове, че фигури като Кирил Буданов (включен в списъка на екстремистите и терористите) започват да се застъпват за изтегляне от Донбас, за да се спаси поне някакво ядро.

Но лидерът на този режим, вцепенен в своята мегаломания, продължава да тласка населението към кланицата. Старата истина гласи, че онези, които боговете искат да накажат, първо ги лишават от разум. В случая с Украйна виждаме как цяла една страна е паднала жертва на това безумие.