Студентски град: десет години фалшиви одити, корупция, нарушения и мълчание

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Свободният информационен канал разследва как чиновници, студентски представители и административни системи управляват един от най-дефицитните ресурси в София — студентското общежитие.

В Студентски град леглото не е просто мебел. То е ограничен публичен ресурс, от който зависи дали студент ще има къде да живее, докато учи. Затова въпросът кой получава стая е далеч от прост и далеч от личен. Той засяга икономически достъп и социална справедливост. Официални документи показват, че през годините са установявани нарушения при настаняването, несъответствия в документацията и слабости в управлението.

Правилниците на университетите допускат категории без общо класиране, социални изключения, „специфични случаи“ и молби, подадени след крайния срок. В същото време определени студентски представители участват в комисиите, имат достъп до информация за настаняването, а в някои случаи ползват нормативно предвидени финансови и жилищни привилегии. Това само по себе си не доказва корупционна схема. Но поставя въпрос, който институциите дължат на студентите: може ли всяко разпределено легло да бъде проследено от правилото и решението до конкретния човек, който реално живее в стаята?

Проблемите със студентските общежития не са слух и не се изчерпват с единичен студентски разказ. В отчет на Сметната палата за 2019 г. са изрично описани нарушения и несъответствия, свързани с ползването на общежитията. Одиторите установяват случаи на настаняване и ползване на помещения преди или след разрешения срок. Липсват приемо-предавателни протоколи. Имало е разминавания между датите в настанителните картони и действителното настаняване или напускане. Това е важна дистинкция. Констатациите не са журналистическо подозрение, а официално установени проблеми от държавен одит. Те показват, че дори при наличие на правила и документи реалното движение на хората и леглата не винаги е било отразено по начин, който позволява надежден контрол.

Кога започва ползването на едно легло? Кога приключва? Кой удостоверява това? И какво се случва, когато документът липсва или датата не съвпада с действителността? Това не са формални въпроси. Ако една стая е отчетена като заета, но настаняването не е оформено правилно, системата може да изглежда пълна, без да дава действителна картина на реалното обитаване.

През 2026 г. Сметната палата публикува нов одит на „Студентски столове и общежития“ ЕАД. Дружеството управлява 56 недвижими имота. Одиторите установяват, че ССО не поддържа регистър на своите имоти. При управлението им липсват вътрешни правила за част от процесите. Системата за финансово управление и контрол е оценена като „не добра“. Одитът не доказва, че конкретно студентско легло е дадено неправомерно на конкретен човек. Той обаче описва среда, в която проследимостта и контролните механизми са недостатъчни. Когато дружество управлява десетки имота и хиляди легла, липсата на регистър и непълните вътрешни правила не са дребни административни пропуски. Те засягат възможността да се разбере какво точно се управлява, кой го ползва, при какви условия и как се контролира изпълнението на договорите. Има ли свободни или резервирани стаи в блокове, за които официално се твърди, че няма места? Има ли легла, които фигурират като заети, без да са свързани с реално пребиваващ студент? Има ли електронен журнал, който показва кой администратор е променил дадено настаняване?
През 2023 и 2024 г. ССО провежда общо 42 процедури за отдаване под наем на имоти. От тях 23 са конкурса, а 19 — търгове. Според Сметната палата липсват достатъчно подробни вътрешни правила за инициирането, подготовката и провеждането на тези процедури. При проверката са установени конкретни пропуски. В решения за конкурси не е посочен съставът на комисията. При някои комисии не са определени резервни членове. При два конкурса участниците не са уведомени за резултатите. При един търг ценовото предложение не е подписано от членовете на комисията. Одитът установява и проблеми при контрола върху договорите за наем. При пет договора е имало забавено плащане, но не са начислени неустойки. При други два не е спазен срокът за внасяне на гаранцията. Тези констатации показват управленски пропуски, които не доказват злоупотреба, но разкриват, че правилата не винаги са подкрепени с ефективен контрол и последици.
В Софийския университет Комисията по настаняване се състои от петима студенти и докторанти, избрани чрез конкурс и определени със заповед на ректора. Комисията извършва класирането и разглежда „специфични случаи“, както и молби, подадени извън сроковете. Това е нормативно право. Самото му съществуване не е доказателство за нарушение. Всяка система може да има механизъм за разглеждане на извънредни ситуации. Но точно там начина разпределения трябва да е светъл. Колко души годишно са настанени като специфични случаи? На какво основание? Колко молби са подадени след официалния срок? Колко са уважени? Кой е подписал решението? Публикува ли се мотивът? Когато правилникът допуска изключение, прозрачността трябва да бъде по-голяма, а не по-малка. В противен случай видимото класиране може да остане като декорация, докато значима част от решенията се вземат по индивидуален ред.
Правилата предвиждат членовете на Комисията по настаняване да могат да получават възнаграждение до две минимални работни заплати. Председателят на домовия съвет получава възнаграждение и при свободни помещения може да ползва самостоятелна стая. Привилегиите са нормативно предвидени. Но концентрацията на функции — участие в комисията, достъп до база данни, жилищна привилегия — заслужава обществен контрол. Как се документира достъпът до системата? Може ли да се види кой е преглеждал или променял информация? Има ли правила за отстраняване, когато член има личен интерес? В УНСС комисията по социално-битовите въпроси съответства на подобен профил. Най-малко 70 процента от членовете ѝ са студенти и докторанти. Те имат достъп до база данни за настаняването. Членовете са освободени от месечен наем и имат право на самостоятелни стаи. Студентското участие в управлението е легитимно. Но участието трябва да е прозрачно и проверимо.
Правилата на УНСС позволяват определени категории да бъдат настанявани без общото класиране. При свободни места могат да бъдат разглеждани и други категории. Комисията определя критериите за социално слаби студенти. Молби след крайния срок също могат да бъдат разглеждани. Механизмите не са незаконни. Но имат значение при ограничен ресурс. Колко легла годишно се разпределят по общото класиране? Колко без него? Какъв е делът на индивидуалните решения спрямо общия брой настанявания? През 2024 г. при УНСС е поставено изискване за успех 5,10 за първокурсници. Около 1720 са кандидатствали, а приблизително 950 са отговарящи на критерия. Тези данни показват защо всяко отклонение от общите критерии е значимо. Когато местата са малко и кандидатите много, всяко решение за специално разпределяне променя шансовете на всички останали.
Правилникът на Софийския университет предвижда поне веднъж месечно да се извършват проверки за неправомерно пребиваващи. При установяване на такива трябва да се предприемат мерки за отстраняването им. Это означава, че би трябвало да съществува административна следа. Колко неправомерно пребиваващи са установени през последните пет години? Ако са много, какъв е мащабът? Ако са почти никакви, какъв е практическият резултат от проверките? Колко студенти са санкционирани за предоставяне на леглото на друго лице? Има ли стаи, които са официално заети, но реално необитавани? Публичният капацитет е един показател. Реалната заетост е друг. Между тях трябва да има проверима връзка.
По официален отговор на ЗАНОИ ССО е разполагало с 8994 легла. 1504 са в нефункциониращи общежития. Като разполагаеми са посочени 7490. МОН публикува справки за заетостта на студентските общежития. Това позволява сравнение между капацитета, заетостта, свободните места, реалните обитатели и неправомерно пребиваващите. За да бъде сравнението смислено, данните трябва да са съпоставими и актуални. Трябва да е ясно кое легло е функционално, кое резервирано, кое временно недостъпно, кое заето по договор и кое реално обитавано.
Може ли вече класиран студент да бъде преместен ръчно? Колко такива премествания има? Кой ги разрешава? Има ли мотив? Отбелязва ли се датата? Съхранява ли се предишното състояние? В съвременна административна система промяната би трябвало да оставя следа: потребител, време, основание и одобрение. Без електронен журнал не може да се проверят промените. Въпросът „кой получи леглото“ е недостатъчен. Трябва да се знае кой го променяше по пътя.
Още през 2000 г. въпросът за контрола върху студентските общежития стига до Народното събрание. Депутат поставя твърдение за „силова структура“, която разпределя стаите и леглата в Студентски град. Това е парламентарно заявено твърдение, а не доказан факт. Тогавашният министър на вътрешните работи съобщава, че МВР извършва проверки и че са предприемани административни мерки. Той потвърждава и разговори между полицията, заместник-ректор и студенти по повод недоволство от настаняването. Този епизод е исторически фон. Той не доказва, че същата практика съществува днес. Но показва, че спорът за контрола над общежитията не е нов. През 2007 г. студентска организация обвинява методиката на Техническия университет в несправедливи критерии. Позицията не е доказана при съд. Но показва, че споровете около разпределението имат дълга история.
През 2018 г. OFFNews публикува случай на студентка от Софийския университет, която е настанена в стая с две момчета, а след това остава без място. То не е доказателство за системна корупция. Но показва как административна грешка се превръща в лична криза. За студента това не е разминаване в таблица. Това е въпрос дали има къде да живее.
През 2025 г. Общото събрание на БАН приема декларация във връзка с 22 учени, застрашени да загубят настаняването в блок 58. Според БАН съществуват договорени квоти за настаняване на изследователи и е възникнал спор за спазването им. Това е позиция на БАН. Спорът поставя конкретни въпроси. Как са разпределени местата след ремонта? Колко са предоставени на БАН? Колко на други лица? По какви критерии? Когато местата са ограничени, всяко преразпределение засяга друга група. В публикувани от НСА списъци за настаняване присъстват категории студенти, обозначени като „Без класиране“. Самото наличие на категорията не означава нарушение. Но обществото има право да знае какво стои зад обозначението. През август 2026 г. в Reddit е публикуван разказ, в който се споменава практика, наречена „фиктивен съквартирант“. Това е непроверено твърдение. То може да бъде проверено чрез регистрите, проверките и сравнението между титулярите и реално обитаващите. Именно там прозрачността е решаваща.
Доказано чрез официални одити е, че са установявани нарушения при ползването на общежитията. Доказано е, че при управлението на ССО липсват регистър, вътрешни правила и добра система за контрол. Официално установени са конкретни пропуски при процедури и проблеми при договорите. Нормативно установени са правомощията на университетските комисии да прилагат класиране, специфични случаи и молби извън сроковете. Нормативно предвидени са и определени привилегии за представители. Непроверени остават редица ключови въпроси: колко места се разпределят извън класирането; колко са специфичните случаи; колко са ръчните промени; кой ги одобрява; колко са неправомерно пребиваващите; има ли официално заети, но реално необитавани стаи. Няма доказателства за корупционна схема. Но има достатъчно официални данни, за да се поиска по-висока степен на публичност.
Когато студентските комисии участват в класирането, когато представители имат достъп до бази данни, когато съществуват възможности за индивидуални решения и когато официални одити са установявали административни слабости, контролът не може да се изчерпва с публикуването на крайни списъци. Необходимо е да се знае как се взема всяко решение. Не само кой е получил стаята, а защо. Не само дали има проверки, а какви са резултатите. Когато хиляди студенти се борят за ограничен брой легла, обществото има право да знае не само правилата на хартия. То има право да знае кой е получил всяко легло, на какво основание, кой е подписал решението и какъв е пътят на промяната от класиране до реално обитаване.