Светослав Трайков: Денят на народните будители – онзи рядък миг, в който си спомняме, че някога сме имали глас и съвест
Денят на народните будители – онзи рядък миг, в който си спомняме, че някога сме имали глас и съвест.
Днес ще видим много постове със снимки на дядо Вазов, цитати от Паисий и патриотични статуси. Ще се напише и по някой възторжен текст за „пробуждане на нацията“ – между две кафета и няколко скролвания из TikTok. Но нека не си кривим душата – будителството вече не е модерно. Днес по-лесно се събужда iPhone-ът, отколкото народът.
Но истината е проста и болезнена: будителите никога не са били мнозинство. Те винаги са дразнели, пречели, били са „неудобни“. Те не са спали спокойно, защото не са можели да приемат, че България може да бъде малка, послушна и тиха.
Ако Паисий живееше днес, щеше да му блокират страницата за „език на омразата“. Ако Ботев пуснеше стих във Facebook, щяха да го докладват за „подстрекателство“. А Левски? Щеше да бъде наречен „радикален националист с проблемно минало“.
И все пак – има хора, които още не са се продали на системата и не са заспали в удобното кресло на безразличието. Такива са днешните будители – не от бронз и не от учебниците: проф. Velislav Minekov, който не се страхува да казва истината, която мнозина шепнат зад завесите, проф. Атанас Семов, който напомня, че Конституцията не е декор, а съвест и защитава българщината, писателят Милен Русков, който с перото и позицията си доказва, че българският дух може да се смее дори на собствената си летаргия.
Честит Ден на народните будители – нека поне днес се събудим за малко, преди отново да заспим върху клавиатурата на историята
Post Comment