Светослав Трайков: Смъртта на Сияна не е просто трагедия. Това е присъда – срещу цялото общество, срещу бездушието, срещу прогнилата система, която не спасява, а убива
Смъртта на Сияна не е просто трагедия. Това е присъда – срещу цялото общество, срещу бездушието, срещу прогнилата система, която не спасява, а убива.
Сияна я няма. И това не е просто статистика в поредния бюлетин за жертвите по пътищата. Това е вик, който би трябвало да прониже съвестта на всеки от нас. Но ще го чуе ли някой? Или отново ще преглътнем, ще замълчим и ще продължим да живеем в държава, където животът не струва нищо?
Политици ще говорят за реформи, ще размахват пръст от трибуната, ще организират „спешни“ срещи, ще назначат комисии. И след седмица всичко ще бъде забравено. Докато не дойде следващото име, следващото разбито семейство, следващият ненужен кръст на нечий път.
Но не са виновни само те. Виновни сме всички. Защото търпим. Защото приемаме, че корупцията е неизбежна, че безнаказаността е нормална, че безразличието е начин да оцелеем.
А какво ни струва това „оцеляване“? То ни прави съучастници. Всеки път, когато отминаваме с безразличие, когато свеждаме глава, когато казваме „няма смисъл“.
Но има смисъл! Всяка загубена душа като Сияна е зов за промяна. Да се събудим. Да не позволим нейното име да бъде просто „поредната новина“.
Ако зависеше от мен, щях да организирам мълчаливо шествие. Без речи, без лозунги – само хора, държащи свещи, вървящи бавно през града. Да помълчим за нея. Да помислим за себе си.
И да си дадем обещание – че това няма да се повтори.
Но ще го направим ли?
Или просто ще сменим канала и ще продължим?
Post Comment