Своите го забравиха, а някои вече го наричат терорист

Поклон пред Свилен !

Своите го забравиха, а някои вече го наричат терорист!… Биографията му беше кратка.

Животът му бе ясен и прост, като живота на неговото поколение. И като нашия живот… Логичен и последователен като борбата, в която пламтя и изгоря.

. . Баща му не се завърнал в село Долна Диканя, Пернишко, от фронтовете на Първата световна война. Като хиляди и хиляди бащи…

Свилен Русев израсна в София в бедняшкия квартал „Баталова воденица“ сред синове и дъщери на каруцари, хамали, тъкачки и работнички в тютюневи складове. Животът сам пряко и грубо му преподаваше своите уроци, тласкаше го към големите истини на времето.

Ученик в III мъжка гимназия, той вече бе участник и ръководител на марксическите кръжоци, член на гимназиалното комсомолско бюро. Той седна и на студентските банки, но за кратко. Това беше дързост, защото парите не достигаха…

Започна един живот, изпълнен с труд и смъртни опасности, един живот, разделен между нуждата от препитание и борбата — върховната негова цел и смисъл.

Свилен Русев бе скромен, тих и прилежен помощник-аптекар. И деловодител, а по-късно — инструктор на ЦК на Комсомола.

В казармата отиде комунист. А когато се завърна от нея, постъпи в кооперация „Напред“. През деня беше услужлив и винаги вежлив магазинер. През нощта действаше ръководният деец на РМС.

А в това време софийската полиция усилено издирваше един загадъчен конспиратор. Стотици пъти попадаше на дирите и стотици пъти той оставаше неуловим.

Назряваха големи събития. Животът вече не можете да се дели. Свилен Русев изчезна. Остана да действа само Бойко — създателят и ръководителят на бойни и диверсионни групи, нелегалният — член на ЦК на РМС и негов представител в Главния щаб на Народоосвободителната армия.

Това беше един живот в устрем, един живот—стрела. Той завърши в партизански бой,  пресекна в полет.

––––––––––––––-

 Автор:  Руми  Григорова

Послепис: Моят дядо и неговата майка са брат и сестра.

–––––––––––––