Тайната на поп Шунур: Крие ли Новоселяне неизвестна история за Васил Левски?

В кюстендилското село Новоселяне и до днес се пази една от любопитните местни легенди, свързани с Васил Левски. В центъра на историята стоят старата църква „Свети Теодор Тирон“, свещеникът Стоимен Радов, известен като поп Шунур, и разкази, според които Апостола на свободата е бил укриван в селото.

Историята е смесица от местни предания, родови спомени, надписи и факти, между които има и сериозни хронологични противоречия.

Разказът започва през 1865 г., когато поп Стоимен Радов предприема строежа на църквата „Свети Теодор Тирон“. Храмът е изграден от дялан камък под ръководството на майстор Стойо от село Жедна и братята му Норе и Раде.

Строителството продължава няколко години и през 1869 г. сградата е завършена. По-късно храмът е украсен със стенописи от представители на Самоковската живописна школа.

Но местната памет свързва строежа с далеч по-необикновена история.

Според предание през лятото на 1867 г. в Новоселяне пристига непознат човек, който се представя като обикновен строител и бояджия. Той се включва в работата на майсторите по църквата.

Легендата твърди, че този човек всъщност бил Васил Левски.

Според разказите през деня той работел заедно с останалите строители, а вечер участвал в тайни събрания в дома на поп Стоимен.

Там, според местното предание, се събирали тринадесет души, свързани с революционната дейност.

С историята е свързана и загадъчната дума „Шунур“.

Разказва се, че тя служела като тайна парола за достъп до събранията. Именно от нея Стоимен Радов получил прозвището, с което остава известен сред местните хора – поп Шунур.

Според същото предание организацията имала ясно разпределени функции. Поп Стоимен бил начело, даскал Петре изпълнявал ролята на касиер, а Коте Радов Виячки бил куриер.

Местните разкази представят организацията като един от първите тайни революционни комитети в Дупнишкия край.

Тук обаче започва една от големите загадки.

Не всички версии приписват създаването на организацията на Васил Левски. Според някои сведения именно поп Стоимен Радов организирал комитета, докато Апостола бил укриван при него.

Любопитно свидетелство за тази версия се намира върху надгробния камък на самия свещеник.

Според материала върху него е записано, че тук почива свещеникът, който съставил комитет срещу османската власт и крил Левски в продължение на двадесет дни.

Този надпис поражда важен въпрос.

Ако формулировката е точна, тя предполага, че комитетът е създаден от самия поп Стоимен, а Левски е бил негов гост и съратник.

На стената на църквата обаче има друга, по-нова плоча, която представя историята по различен начин и поставя Левски в центъра на създаването на местната революционна организация.

Така дори материалните свидетелства в селото разказват различни версии.

Разминаване има и за продължителността на предполагаемия престой на Апостола. В едни разкази става дума за 20 дни, в други за 21, а според трета версия Левски останал в Новоселяне цели 22 дни.

Още по-загадъчна е историята на Мите Начков Богданов.

Според запазено местно свидетелство той доживял до 103-годишна възраст и починал през 1943 г. Именно на него се приписва една от най-необичайните версии за дейността на революционерите в района.

Богданов твърдял, че събитията започнали още през 1861 г. Според неговия спомен главната квартира на Георги Раковски била в Дупница, докато Васил Левски се укривал в дома на поп Стоимен в Новоселяне.

Богданов разказвал още, че изпълнявал ролята на куриер между различните места.

Тук се появява и може би най-колоритната част от легендата.

Според разказа тайните съобщения не били носени в джобовете или поясите на куриерите. Писмата били скривани под конските подкови, за да не могат да бъдат открити при евентуален обиск.

Историята звучи като сюжет от приключенски роман, но именно така е останала в местната памет.

Същият Мите Богданов според преданието по-късно организирал около 60 въоръжени мъже от Новоселяне и околните махали и заедно с тях достигнал до Света гора.

Тук обаче възниква сериозен проблем с хронологията.

Разказът поставя част от събитията през 1861 г., докато Първата българска легия на Раковски е свързана с Белград през 1862 г. Именно подобни несъответствия карат изследователите да подхождат предпазливо към местните предания.

В материала също се отбелязва, че няма категоричен писмен документ, който безспорно да доказва престоя на Левски в Новоселяне.

Това оставя отворена и друга възможност: местният революционен комитет действително да е съществувал, но неговото създаване да е било свързано с друг революционен деец, а с течение на поколенията историята му да се е преплела с образа на Апостола.

Съществуват обаче местни свидетелства, които продължават да поддържат легендата жива.

Най-силното сред тях остава гробът на поп Стоимен Радов и надписът, според който свещеникът е организирал комитет и е укривал Левски в продължение на двадесет дни.

Самата църква „Свети Теодор Тирон“ също продължава да съществува като материална връзка с епохата.

Според материала днес храмът е затворен и няма постоянен свещеник. След 9 септември 1944 г. сградата постепенно започва да се руши, а част от ценните стенописи са спасявани и реставрирани.

Така повече от век и половина по-късно остава въпросът какво точно се е случило в Новоселяне.

Бил ли е Васил Левски там? Работил ли е инкогнито по строежа на църквата? Прекарвал ли е вечерите си в дома на поп Стоимен? Съществувала ли е действително паролата „Шунур“? И възможно ли е революционни послания наистина да са били пренасяни скрити под конски подкови?

Категоричен отговор на всички тези въпроси материалът не дава.

Но историята на поп Шунур показва колко трудно понякога могат да бъдат разделени документалната история и народната памет. Надписите, семейните предания и старата църква продължават да пазят една версия, докато хронологичните несъответствия и липсата на безспорни документи оставят място за съмнение.

И може би точно затова легендата от Новоселяне продължава да бъде толкова интересна. Някъде между стария храм, гроба на поп Стоимен и разказите за тайни писма под конските подкови все още стои нерешеният въпрос дали в селото не се крие малко известна страница от живота на Васил Левски.