Тайните отнесени в гроба

Борис Николов Цанков — познат на всички като Боби Цанков — е роден на 5 януари 1967 г. в София. Завършва музикалното училище „Любомир Пипков“ — образование, което сякаш предвещава съвсем различен живот от този, който в крайна сметка избира. Музиката го привлича, но подземният свят се оказва по-силен. Решението идва рано и се оказва необратимо.
Радиокариерата му е толкова пъстра, че дори думата „пъстра“ не е достатъчна. Водещ е на есемес игри по радио „7 дни“, радио „Хит 7“, радио „Сигнал плюс“ на Кеворк Кеворкян, радио „Спорт“ на Манол Велев, радио „Вива“, радио „Браво“ във Варна, радио „Практика“ и радио „Екстрийм“ в Перник. Работи още в „Канал 2001“, ББТ, телевизия „СКАТ“, „BG TV“ и телевизия „7 дни“. Успоредно с това пише криминални романи. Животът му преминава на границата между журналистиката и света, за който журналистиката разказва, а с годините границата между двете става все по-неясна.
Боби Цанков не просто пише за подземния свят. Той познава лично хора от него — Антон Милтенов-Клюна, Демби и Косьо Самоковеца. По собствените му думи, изречени в интервю, е присъствал на срещи, по време на които из стаите са се разнасяли торби с пари — стотици хиляди лева всяка седмица. Казва, че никога не е виждал наркотиците с очите си, но е чувал разговорите около тях. Разказва и как Косьо Самоковеца организирал бягството на Мето Илиенски, осигурявайки му паспорт и пари, за да изчезне безследно. Това са подробности от онзи вид, за които понякога се плаща с живота.

Животът му е белязан от предупреждения, които не идват под формата на писма, а на взривове. На 15 ноември 2003 г. в 16:45 ч. пред дома му на ул. „Цар Асен“ в София избухва взривно устройство. Цанков оцелява. На 14 ноември 2009 г. подава сигнал до полицията срещу наркобоса Стефан Бонев – Сако, племенник на Кирил Киров-Японеца и сочен за наследник на наркобизнеса на Таки. Сако е арестуван. Преди това преследва Цанков с автомобил и директно го заплашва с убийство. Радиоводещият не приема заплахите особено сериозно. Смята, че е защитен от своите гардове, от близките си контакти с хора от подземния свят и от съпругата си – служителка на МВР, с която се запознава, докато тя работи в Шесто РПУ, а двамата сключват брак само два месеца преди убийството му.
По-рано, при скандал от 2004 г., става ясно, че като частно лице е охраняван от бодигардове на НСО — държавна охрана, предназначена за висши представители на властта, предоставена по неясни критерии. Скандалът избухва, след което бързо затихва, без да доведе до съществени последици. Такива са времената.
На 5 януари 2010 г., когато навършва 43 години, Боби Цанков тръгва към кантората на адвоката си в центъра на София. Двама мъже го проследяват и в удобен момент го застрелват от упор. Двамата му охранители са ранени. Съпругата му е бременна, когато научава, че е убит.

Версиите за мотива са повече от една. Официалната, застъпвана от разследващите, е свързана с една характерна слабост на Цанков — склонността му да съчинява мутренски сценарии, да добавя несъществуващи подробности към реални истории и да говори повече, отколкото е безопасно. Другата версия, която циркулира в медиите, е по-конкретна. Според нея Цанков е започнал да сътрудничи на прокуратурата по знакови дела срещу босове от подземния свят в замяна на закрила по делата за измами, водени срещу самия него. В подземния свят това се нарича предателство и се наказва само по един начин.
Нито убиецът, нито поръчителят са установени официално и до днес. Десет години след разстрела разследващите са категорични само по един въпрос — мотивът е свързан с Боби Цанков и начина, по който е живял. По всичко останало цари мълчание. Тайните си той отнася в гроба — както онези за другите, така и онези за самия себе си. А границата между двете никога не е била особено ясна.