Така е, когато лявото е фалшиво

Не
толкова крахът и смъртта на БСП, колкото
гнусотата и порочността на социалната
реалност в България показват в каква
дълбока и неразрешима политическа криза
живеем днес. Тази криза е породена както
множество социално-икономически и
политически фактори от последните
няколко десетилетия, но в много голяма
степен и от предателството и провала
на социализма и комунизма, от отказа от
революционната теория на марксизма.
Изопачаването и оскверняването на
социалистическото учение, които
социалистическите партии извършиха в
своето самоубийство, води до тежки и
необратими последствия, до страдания
за цялото общество. Пред нас е резултатът!

Ръководството
на БСП твърди, че лявото се е активизирало
и че се готви за възраждане. Ала не на
тази “активност” новата партия на
Румен Радев дължи убедителното спечелване
на изборите, а Илияна Йотова е на път да
бъде избрана за президент на Републиката.
БСП няма никакво отношение към това. Но
бих казал, че не й се отдават и прикриваните
опити да се спрат тези процеси, защото
отнемали нейни членове, избиратели,
симпатизанти. Все пак има един (може да
е виртуален, понеже не е съзнателно
подготвян) подем на т нар. “ляво” и в
Европа, и у нас, който “говори” на
хората, че нещата се променят и нуждата
от левица, комунистическа и социалистическа
идеология, а и от партии, се е повишила
чувствително и насочва обществата към
по-разумни действия и избор.

Вижда
се, че властта, дошла след изборите, е
решена да извърши дълбоки преобразования
в държавата, да ограничи спекулата и да
въведе строг ред в икономическия и
политически живот. От този ред се нуждаят
всички сфери на живота, съсловията,
икономическите и политическите субекти,
икономиката и културата. Правителството
се старае и в голямата степен успява в
борбата с престъпността – особено с
организираната.

Заработи
обаче дясната опозиция, която освен
самата власт няма друг политически
противник и това я окуражава и й позволява
бързо да придобива самочувствие, агресия
и претенции.

Но
победилата партия няма също и политически
субекти, които да я подкрепят и да й
помагат във всичките й сложности, с
които постоянно се сблъсква. Тя е
натоварена с огромни трудности и е
изправена пред още по-големи пречки,
които почти всички партии й създават.
Опозицията е много активна, дръзка и с
просташко самочувствие, което й вдъхва
енергия и все повече поощрява самочувствието
й, че няма да е дълго време опозиция. Тя
няма народна подкрепа и затова толкова
нахално саботира правителството, пречи
му с всички средства, създава смутове
и очевидно подготвя бунтове, за да
дестабилизира напълно властта. И да я
свали, разбира се. Засега силата и
енергията й произвеждат само лъжи и
клевети, шум, брожения, скандали. И нищо
повече!

Тя
няма кой знае колко умни, а още по-малко
изобретателни активисти, които да я
направляват и да формулират причините,
поради които нападат правителството
или просто не са съгласни с него. Но са
я научили да бълва едни и същи лъжи и
клевети, изопачавания, непроверени
факти, за да отклонява вниманието на
управляващите и да ги накарат да се
оправдава и опровергава постоянно
измислиците на клеветниците. И да пуска
димна завеса, за да не се вижда как
нейният лагер организира протести,
бунтове, заговори за сваляне на
правителството. След свалянето на
правителството се готвят събития, за
които не ми се говори!

Разбира
се, нищо от онова, което говорят и пишат
тези клеветници, не се потвърждава. Но
докато властта ги опровергава, те пускат
нови бомбастични обвинения. Ако ги
слушаш, няма как да не си кажеш, че все
нещо вярно трябва има в приказките им.
И да се зареждаш със съмнения за работата
на властта.

С
такива средства тези нехранимайки
нападат и Илияна Йотова. Дебнат всяка
нейна дума, всеки неин жест, буквално
всеки неин ход, за я обвиняват или в
невежество, или в противоречия със себе
си, или с нещо друго, което трябва да
докаже, че е некомпетентна, зле подготвена
или че е соросоид. И какво ли още не. За
останалите кандидати мълчат или ще
кажат някоя дума, защото те са против
всички.

В
цялата противна и скверна шумотевица
от време на време излиза ББ, за да дава
оценки, да се похвали или да предупреди,
че докато той е бил във властта, било
различно. И че, ужас, скоро щял да се
върне отново начело на държавата.

Политическата
борба, особено когато предстоят избори,
не може да е морална, принципна и
благородна. Всичко, което днес се случва,
е естествено и сме го виждали и чували
и на други избори.

Но
тогава левите сили все още мърдаха и
отвръщаха горе-долу адекватно. Виждаше
се, че се води борба. Чуваха се и различни
гласове и то понякога също толкова остри
и безапелационни – просто удар за удар.

Сега
има само една страна и тя не спира да
бълва злъч и омраза, лъжи и измами. Те
насъскват привържениците си, а няма кой
да отговори политически разумно и
категорично на клеветниците и да охлади
мераците на опозицията. Ако трябва, дори
да ги върже, за да не направят беля и да
хвърлят общество в братоубийство. Защото
те към това се стремят и няма да се спрат,
ако някой не застане пред тях и ги усмири.

Очевидно
е, че има план за сваляне на правителството
и установяване на някакъв тип диктатура
на десните. И доста хора знаят това. Те
са силно възбудени и нямат търпение да
постигнат целта си. Хубавото на днешната
българска десница е, че е съставена от
посредствени хора с първосигнални
реакции, а те лесно се забелязват и
разбират.

Горката
левица (тъй наречена) изчезна и в лявото
пространство се мярка от време на време
някой наивник, осмеляващ се да разпръсне
миризливия дим, идващ от дясно. Само с
такива хора обаче борба не се води.

То
и борба няма. Онези крещят, викат, ругаят,
лъжат. А ги няма онези, които са призвани
от историята да се борят с тях и да бранят
истината.

Те
не само не отговарят на десните, ами им
припяват, поддържайки отрицателно
отношение към властта. Това е най-скверното
в поведението на т нар. “леви”. Те искат
много от Радев, сякаш той е разрушил
държавата и е виновен за безобразията
в нея. Но когато управляваха истинските
причинители и виновници за кризата,
бяха плахи и рядко се обаждаха. Със
сегашната си “смелост” обаче наливат
вода в мелницата на опозицията – уж
заради слабостите и недостатъчно
енергичните и смели действия на властта.
Те си имат свои критерии за властта и
нейните действия и за тях не е от значение
дали прилагането на тези критерии има
смисъл и е укрепва властта, дали е
възможно дори да бъдат прилагани. Не ги
интересува дали като критикуват
правителството, не помагат на опозицията
да подронва основите му и да го обезсилва.
Защото по същество са против него!

Те
се оправдават, че управляващите не са
поискали подкрепа и съдействие. Но това
е изключително глупава гордост, с която
левите прикриват своята политическа и
организационна слабост и ленивост.

Ако
десните партии се реанимират и, не дай
си, Боже, се завърнат във властта, очакват
ни тежки дни. Десните са отмъстителни,
но и алчни и непременно ще върнат старото
положение, за да се укрепят икономически
и политически. Останалите малко на брой
леви ще има да се чудят къде да се крият,
за да не пострадат. Но най-много ще
пострада държавата и едва ли ще издържи.

Каквото
и да говорим, както и да се предупреждаваме
за опасностите пред държавата и
обществото, левите ги няма, защото липсва
субектът, който да ги организира и
поведе! Тази липса е трагично изкривяване
на историята, разрушаване на нейната
пълнота и цялост и отричане на естествената
логика на общественото развитие.
Проблемът е изключително важен и в
никакъв случай не бива да се подценява.
Всяко активизиране на десните е реална
заплаха за приближаване към фашизъм и
тоталитаризъм, до зло отмъщение и
наказание на търсещите справедливост
и солидарност.

Политическото
положението, в което днес се намира
държавата ни, е изключително тревожно.
Дебнат ни провалени партии и политици,
готови на всичко, за да се реабилитират
и отново да получават облагите на
властта. Аз все си мисля, че е възможно
техните желания да не се сбъднат, предвид
глобалните политически процеси и
скорошното пренареждане на глобалния
свят. Но дотогава?

Нима
дотогава ще чакаме нещата да се уредят
от само себе си? Та не ги ли виждате, че
десните организират протести, искат
оставки, крещят и плашат народа.

Нужно
е обединение на силите, за да се възпре
глупостта, насилието, отмъстителността.