Зарежда се...

Търговският стокообмен с Душанбе расте с 19%, но истинската цел на Москва са складовите терминали към Кабул

Търговският стокообмен с Душанбе расте с 19%, но истинската цел на Москва са складовите терминали към Кабул

Търговският стокообмен с Душанбе расте с 19%, но истинската цел на Москва са складовите терминали към Кабул

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на руския печат и коментари на изследователи от Московския държавен институт за международни отношения. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Разпределителната гара на евразийския юг

Когато в една и съща делегация на летището в Душанбе слизат вицепремиерът, отговарящ за евразийската икономическа интеграция, и началникът на Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили, дневният ред не подлежи на дипломатически тълкувания. Посещението на Владимир Путин в Таджикистан на 20 ноември, осъществено непосредствено след форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Китай, не е протоколно отбиване на номера. Твърди се, че основната ос на разговорите с Емомали Рахмон в закритата част и в беседката на президентската резиденция се върти около превръщането на Таджикистан в предмостие за икономическото завръщане на Москва в Афганистан.

Официалните съобщения на Кремъл и на таджикската президентска администрация поднасят фактите сухо, като наблягат на традиционните формули за стратегическо съюзничество, борба с киберзаплахите и сътрудничество между службите за сигурност. Зад тези общи фрази обаче прозира конкретна търговско-разузнавателна конструкция. Ден преди пристигането в Душанбе самият Путин анонсира, че ще запознае Рахмон с резултатите от визитата на руската правителствена делегация в Кабул, оглавявана от вицепремиера Алексей Оверчук.

Свързването на двата маршрута, този на Оверчук в Кабул и този на Путин в Душанбе, разкрива опит за преодоляване на географската и политическата изолация на руския износ. Русия няма пряка сухопътна граница с Афганистан. Единствените възможни сухопътни входни точки към афганистанската територия от постсъветското пространство минават през Узбекистан (моста „Хайратон“ при Термез) и през Таджикистан (мостовете по река Пяндж, най-вече при граничния пункт „Нижни Пяндж“). Узбекистан от години гради самостоятелна, често конкурентна на Москва транспортна политика към Кабул и Пакистан, включително чрез проекта за трансафганистанската железница. Таджикистан, обратно, е обвързан с Русия чрез Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и чрез дислоцираната на негова територия 201-ва руска военна база.

Сянката на талибаните и тихият обрат на Емомали Рахмон

Тук обаче възниква сериозно противоречие, което руските коментатори заобикалят дипломатично, но което тежи върху всяко решение в Душанбе. След завръщането на движението „Талибан“ на власт в Кабул през август 2021 г., Емомали Рахмон зае най-твърдата антиталибанска позиция сред всички лидери в Централна Азия. Душанбе отказа да признае новото управление в Кабул, предостави убежище на остатъците от съпротивата от долината Панджшир и многократно настояваше за създаването на инклузивно правителство с участието на етническите таджики, които съставляват около една четвърт от населението на Афганистан.

Напрежението по 1344-километровата таджикско-афганистанска граница през последните години неведнъж ескалира до престрелки и струпване на тежка техника от двете страни на река Пяндж. На този фон внезапната готовност на Душанбе да обслужва руско-афганистанския търговски оборот изглежда като принудителен прагматизъм, ако не и като директна политическа отстъпка пред Москва.

Няма публично потвърждение какви точно гаранции е поискал или получил Рахмон в замяна на отварянето на таджикската инфраструктура за конвоите към Кабул. По оценка на научния сътрудник от МГИМО Иван Лошкарев, задачата пред двете столици сега е да напаснат механизма така, че той да работи не само за неутрализиране на заплахите, идващи от юг, но и за обслужване на новата търговска програма. Дали обаче талибанските командири в северните афганистански провинции Бадахшан, Тахар и Кундуз, населени предимно с таджики и узбеки, ще гледат на руските товари, минаващи през Душанбе, като на неутрална търговия или като на инструмент за влияние на стария им противник Рахмон? Този въпрос остава без отговор в официалните комюникета.

Инфраструктурата на риска: мостове, складове и разплащания

Ако се слезе от нивото на геополитическите декларации на терена на реалната логистика, картината в Таджикистан изглежда значително по-тромава от оптимистичните прогнози. Таджикистан няма директна железопътна връзка с Афганистан. Всички товари, които пристигат с влакове от Русия през Казахстан и Узбекистан до таджикските гари (като гарата в Бохтар или Куляб), трябва да бъдат претоварвани на тежкотоварни камиони, за да пресекат река Пяндж по автомобилния мост при „Нижни Пяндж“, построен навремето с американско финансиране през 2007 г.

Именно тук се крие логистичният възел, за който споменава Лошкарев, когато говори за необходимостта от изясняване на въпросите къде ще се съхраняват стоките и как ще се доставят. Превръщането на Таджикистан в логистичен разпределител (хъб) за Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) изисква изграждането на големи митнически складове, хладилни бази и терминали за горива в южната част на републиката, в Хатлонска област.

Още по-сложен е финансовият механизъм. И Русия, и Афганистан се намират под тежки западни банкови ограничения. Централната банка на Афганистан („Да Афганистан Банк“) е откъсната от международните клирингови системи, а активите ѝ в чужбина остават замразени. Руските банки са изключени от системата СУИФТ (SWIFT). При това положение класическите банкови преводи в долари или евро между Москва и Кабул са невъзможни. Таджикската банкова система, макар и малка и силно зависима от паричните преводи на мигрантите, се оказва в ролята на потенциален клирингов посредник, работещ в национални валути (рубли и сомони) или чрез бартерни и полуформални разплащателни схеми (подобни на традиционната за региона система „хавала“, макар и облечена в междуправителствени протоколи).

Военният чадър на 201-ва база и ролята на ГРУ

Икономическият транзит през нестабилен регион е немислим без въоръжена охрана на маршрутите и разузнавателно обезпечаване. По тази причина в залата на преговорите в Душанбе, редом с икономическите министри, седнаха представители на руското Министерство на отбраната и началникът на руското военно разузнаване адмирал Игор Костюков.

Договорът за статута и условията на пребиваване на 201-ва руска военна база в Таджикистан, подписан през 2012 г. и ратифициран през 2013 г., важи до 2042 г. Това е най-голямото сухопътно военно съединение на Русия извън нейните граници, разположено в два гарнизона в Душанбе и Бохтар. Въпреки че след февруари 2022 г. значителна част от кадровия състав и техниката на базата бяха прехвърлени на фронта в Украйна (факт, който Москва нито потвърждава, нито отрича официално, но който бе широко документиран от военни наблюдатели), самото присъствие на руския флаг и разузнавателната инфраструктура на базата остават решаващи за оцеляването на режима на Рахмон.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков формулира позицията на двете страни като пълно разбирателство за необходимостта от запазване на базата като стабилизиращ елемент. На практика функцията на 201-ва база се видоизменя. От чисто отбранителна сила, призвана да спре евентуално нахлуване на ислямистки групировки от типа на „Вилаят Хорасан“ (афганистанския клон на „Ислямска държава“) или „Джамаат Ансаруллах“ (съставена предимно от таджикски радикали), контингентът постепенно се интегрира в системата за сигурност на новите южни търговски коридори.

В този контекст участието на Игор Костюков на разговорите в Душанбе подсказва, че Москва разчита на пряка оперативна координация между руското военно разузнаване, таджикския Държавен комитет за национална сигурност (ГКНБ), ръководен от Саймумин Ятимов, и съответните структури в Кабул. Без обмен на разузнавателна информация в реално време за движението на въоръжени групи в планинските проходи на Бадахшан и по поречието на Пяндж, нито един руски превозвач или търговец на зърно, торове и петролни продукти не би рискувал да изпрати стока към афганистанския пазар.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com