Търговските потоци се пренареждат: Защо САЩ търсят руски суровини въпреки ограниченията

По публикации на руски и американски аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Търговският прагматизъм срещу политическата реторика

Вашингтон и Москва изглежда навлизат в нов етап на тихи, но отчаяни суровинни пазарения. Докато медийният шум около ограниченията продължава, реален търговски натиск принуждава щатското стопанство да търси вратички. Според публикации в руски медии и коментари на специалисти от бранша, Белият дом е принуден да омекоти позицията си относно вноса на руски селскостопански торове. Твърди се, че стъпката идва като продължение на вече обсъжданите схеми за дизелово гориво – реакция на растящите разходи за производство в самите Съединени щати.

Земеделието на САЩ е колос, но стъпва върху чужди суровинни основи. Всякакви опити за рязко прекъсване на вносните потоци удрят директно в производствената цена на царевицата, соята и пшеницата в щати като Айова, Илинойс и Небраска.

Сухата аритметика на щатския агросектор

По данни на Американското министерство на земеделието (USDA), общата стойност на произведената селскостопанска продукция в страната достига стотици милиарди долари годишно. Значителна част от тези приходи обаче зависи от баланса между разходите за гориво и торове. Всяко увеличение с 10% в цената на азотните или калиевите съединения изтрива счетоводната печалба на хиляди семейни ферми.

Зависимостта не е равномерна.

• При калиевите торове (поташ) САЩ разчитат на външни доставки за близо 85-90% от потреблението си.
• Вътрешният добив от мини в Ню Мексико и Юта е нищожен на фона на нуждите на Средния запад.
• Основният обем традиционно идва от Канада (Nutrien Ltd.), но канадските капацитети са натоварени до краен предел и всяко смущение на железопътната мрежа в Саскачеван блокира целия американски пазар.

При фосфатните торове ситуацията изглежда по-добра само на хартия. Собственото производство във Флорида и Северна Каролина покрива голяма част от вътрешния пазар, но недостигът от 850 000 до 1,5 милиона тона годишно традиционно се запълваше от Саудитска Арабия (Ma’aden) и руски производители като „ФосАгро“. Когато през последните години срещу руските фосфати бяха въведени компенсационни мита и логистични пречки, щатските фермери просто видяха как цените на диамониевият фосфат (DAP) скочиха до рекордни нива.