Те не дочакаха изгрева

На тази дата преди 82 години – Трети септември 1944 г., шест дни преди зората на свободата, се води една от последните битки на партизаните от Втора Родопска бригада „Васил Коларов“. В неравния бой падат петнадесет свидни жертви.

1. Атанас Бялков Атанасов (Йовчо) – роден на 12-ти декември 1909 г. в Езерово в семейството на бедни селяни. Не членува в партии, но симпатизира на БЗНС. От началото на партизанското движение е ятак на партизаните, а след това се присъединява към тях;
2. Георги Илиев Георгиев – Роден на 30-ти януари 1924 г. в Православен в заможно семейство. След като завършва основно образование учи за шивач в Борисовград (дн. Първомай). Помага на партизаните и се присъединява към тях;
3. Георги Панайотов Бялков (Мишо) – Роден на 20-ти декември 1920 г. в Новаково. Семейството му е бедно. Работи в Пловдив като колбасар. През 1938 г. става член на РМС. Ятак и помагач на партизаните, след това партизанин. Фашистките палачи отрязват главата му и я оставят в торбата на военното муле;
4. Георги Паунов Георгиев (Цанко) – Роден на 2-ри април 1920 г. в Езерово. Помагач на партизаните, след това партизанин;
5. Димитър Стойчев Димитров – Роден на 13-ти август 1924 г. в Борисовград (дн. Първомай) в бедно работническо семейство. През 1943 г. става член на РМС и отговорник на ремсова група. През 1944 г. става партизанин;
6. Костадин Георгиев Йорданов – Роден на 24-ти май 1906 г. в Драгойново в заможно семейство. Въпреки че е безпартиен, се бори за справедливост и става партизанин;
7. Илия Иванов Панайотов (Михаил) – Роден на 23-ти август 1923 г. в Брягово в заможно семейство. Въпреки че е безпартиен, стремежът за правда го отвежда в партизанските редици.
8. Костадин Иванов Запрянов (Горчо) – Роден на 18-ти април 1928 г. в Бодрово в бедно семейство. През 1943 г. на 15 години става член на РМС. През 1944 г. става партизанин. Загива едва 16-годишен;
9. Никола Янков Димитров (Тодор) – Роден на 19-ти януари 1925 г. в Православен в бедно семейство. Завършва прогимназия в родното си село, след което работи като готвач в Пловдив. През 1942 г. става член на РМС. През 1944 г. става партизанин;
10. Петко Георгиев Налбантов (Величко) – Роден на 4-ти декември 1921 г. в Брягово в заможно семейство. От 1943 г. е член на РМС, а от 1944 г. е секретар на ремсовата организация в родното си село. През май 1944 г. е арестуван и подложен на жестоки мъчения, но тъй като фашистите не успяват да изтръгнат нищо от него, са принудени да го освободят. Скоро след това става партизанин;
11. Петко Делчев Чобанов (Белчо) – Роден на 28-ми септември 1908 г. в Брагово в заможно семейство. Въпреки че е безпъртиен, симпатизира на комунистите. През 1944 г. става партизанин;
12. Петко Димитров Янков (Симо) – Роден на пети април 1925 г. в Православен в заможно семейство. Ученик в гимназията в Борисовград (дн. Първомай). През 1942 г. става член на РМС. Събира дрехи и храна за партизаните, а през 1944 г. встъпва в техните редове;
13. Петко Ташев Кирев (Шмайзера) – Роден на 30-ти август 1909 г. в Драгойново в бедно семейство. Въпреки че е безпартиен, помага на партизаните и участва в нелегална войнишка организация. През 1944 г. става партизанин;
14. Тодор Георгиев Тодоров – Роден на 7-ми ноември 1909 г. в Татарево в бедно семейство. От ранната си възраст е принуден да работи като ратай при чорбаджиите. Борбата за социална справедливост го отвежда в редиците на комунистическото движение. През 1944 г. става партизанин;
15. Клара Аврамова Ешкенази (Искра) – Родена на 12-ти септември 1922 г. в Чирпан в работническо семейство. Завършва прогимназия и започва да изкарва хляба си с шиене на шапки. През 1938 г. става член на РМС, а през 1941 г. – на БКП. Работи като куриер на партията от Плавдив до Чирпан. През 1941 г. е арестувана и подложена на жестоки мъчения. Поради провал преминава в нелегалност и е осъдена задочно на 15 години затвор. По-късно става партизанка.
    Въпреки скъпите жертви, партизаните продължават сражението и разгромяват фашисткия враг благодарение на картечницата, донесена от войниците – партизани, преминали Беломорието, Кърджалийския край и Средните Родопи.
    „Пред общия гроб на свидните нам партизани, ние дадохме клетва, че неотклонно ще следваме техния героичен път до пълна победа – пише началник-щабът на бригадата Иван Недялков (Бай Михал). – Коленопреклонно сведохме чела и балканът потъна в скръб. „Вий жертва паднахте в неравна борба“!“ *Имената са по реда на снимките.