Телевизионната звезда, която застана до Жан Виденов и плати цената на политическата си вярност

Помните ли Клара Маринова – русокосата журналистка с острия език, която през 90-те години се превърна в едно от най-разпознаваемите лица на БСП? Тя беше сред хората, които защитаваха социалистическата партия в най-бурните години на прехода, а името й остана завинаги свързано с правителството на Жан Виденов, обсадения парламент и драматичните събития от януари 1997 г. Но преди да се озове в епицентъра на политическите битки, Клара Маринова има дълга кариера в телевизията. А след като се оказва на губещата страна във вътрешнопартийните борби, животът й поема в съвсем друга посока – далеч от голямата политика и столичните телевизионни студиа.

Клара Вълова Маринова е родена на 20 април 1949 г. в село Ресилово, Дупнишко. Завършва специалност „Радиоелектроника“ във Висшия машинно-електротехнически институт в София, днес Технически университет. Още като студентка привлича вниманието с външността и присъствието си. На 8 декември 1971 г. е избрана за „Мис студентка“ на конкурс в столичната зала „Универсиада“. Красотата й обаче не се оказва единственото, с което ще бъде запомнена. Пред нея се отваря път към телевизията, където постепенно изгражда професионалното си име.

Маринова започва работа в Българската национална телевизия и се утвърждава като журналист-международник. Прекарва там значителна част от професионалния си живот, като различните биографични публикации посочват около десет години стаж в международния отдел, а някои описват кариерата й в БНТ като почти двайсетгодишна. В годините преди промените тя работи в медия, която е част от държавната система, и постепенно се превръща в познато лице за зрителите. По това време телевизионната журналистика има съвсем различни правила от днешните, а професионалното развитие често е свързано и с отношенията с управляващата политическа система.

В личния живот на Клара Маринова също има история, белязана от политическото минало на България. Първият й съпруг е журналистът Румен Попов, син на Август Попов – комунистически деец, емигрирал в СССР, а след това върнал се в България с група парашутисти, изпратени за въоръжени действия. Август Попов е разстрелян през 1942 г., а по-късно на негово име е наречен шуменски партизански отряд. Румен Попов завършва Московския държавен институт за международни отношения, но бракът му с Клара не просъществува дълго. След развода той заминава отново за Москва, където работи в радио „Гласът на Русия“. Така още в младостта си Маринова се оказва свързана със семейство, чиято съдба е дълбоко преплетена с драматичните събития на миналия век. По-късно тя създава свое семейство и има син Иво, с когото остава свързана и в годините, когато самата тя се оттегля от политиката и се връща към по-тихия живот извън София.

Клара Маринова не остава само в рамките на журналистиката. Тя се включва активно в обществения живот и става част от структурите на Българската комунистическа партия, а по-късно и на наследилата я Българска социалистическа партия. След промените през 1989 г. политическият й път се развива бързо. Тя вече не е просто журналист, който отразява събитията, а участник в тях – човек, който говори от името на партията, защитава позициите й и влиза в директни спорове с политическите си противници.

Маринова е избрана за народен представител в Седмото Велико народно събрание, а след това и в 36-ото и 37-ото Народно събрание. Става член на Висшия съвет и на Изпълнителното бюро на БСП, говорител на партията и ръководител на пресцентъра й. През първата половина на 90-те години тя е сред най-видимите представители на социалистите в медиите. Умее да говори уверено, да защитава тезите си и да влиза в политически сблъсъци, а за привържениците на БСП се превръща в едно от лицата на партията в новата демократична действителност.

През 1995 г. името й се свързва с една от емблематичните сцени на местните избори. В изборната нощ Маринова показва карта на България, оцветена почти изцяло в червено – знак за успеха на БСП в голяма част от страната. Кадърът остава в спомените на мнозина като символ на увереността, с която социалистите посрещат победата си. Само година по-късно обаче партията е разтърсена от тежка политическа и икономическа криза, а вътрешните противоречия започват да се задълбочават.

Едно от най-спорните наследства на Клара Маринова от този период е Законът за радиото и телевизията от 1996 г., с чието изработване името й е тясно свързано. Законът предизвиква остри спорове, а отделни негови разпоредби са атакувани пред Конституционния съд. Критиците го обвиняват, че създава предпоставки за политическо влияние върху обществените медии. Маринова отхвърля обвиненията, че лично е упражнявала цензура, и заявява, че решенията за назначенията в телевизията са били вземани и от други хора. Така тя се оказва в центъра на един от големите спорове за ролята на политиците в медиите през първите години на прехода.

Най-тежкото изпитание за Клара Маринова идва с управлението на Жан Виденов. Тя застава зад премиера и неговия политически лагер в момент, когато България е обхваната от дълбока икономическа криза, а недоволството срещу правителството расте. В края на 1996 г. и началото на 1997 г. протестите ескалират, а на 10 януари демонстранти нахлуват в парламента. Събитията остават сред най-драматичните в новата българска история.

Именно от тези дни идва един от най-запомнящите се образи на Маринова. В обсадената сграда на Народното събрание тя и други социалисти запяват „Къде си, вярна ти любов народна“. Докато отвън се хвърлят камъни и павета, песента звучи като демонстрация на политическа устойчивост, но и като сцена от времето, в което пропастта между управляващите и протестиращите вече изглежда непреодолима. За едни Клара Маринова остава вярна на убежденията си до последно. За други тя е лице на властта, която не успява да разбере гнева на хората.

След падането на правителството на Жан Виденов започва и нейното отдалечаване от голямата политика. Във вътрешнопартийните борби Маринова застава на страната на бившия премиер и се оказва в лагера, който губи надмощие. Постепенно отношенията й с новото ръководство на БСП се влошават. Тя вече не е сред хората, които определят медийната стратегия на партията, а присъствието й на „Позитано“ 20 става все по-рядко.

По-късно Маринова признава, че се е разочаровала от политиката и че сама е решила да се отдръпне от нея. В интервю години след събитията от 1997 г. тя описва раздялата си с политическия живот като взаимно отдалечаване. Според нейни колеги и публикации от онова време обаче напускането й е съпроводено и с усещането, че вече няма място в партията, на която е посветила толкова години. В публичното пространство се срещат твърдения, че е била изтласкана от „Позитано“, но няма достатъчно надеждни доказателства, които да потвърждават конкретна история за лично унизително прогонване от Илияна Йотова. Сигурното е, че политическият път на Маринова приключва след кризата в БСП и че тя не се връща към предишната си роля в партийното ръководство.

След края на политическата си кариера Клара Маринова се оттегля в родното Ресилово. В продължение на около 12 години живее далеч от столичната суета и се опитва да започне отначало. Вместо парламентарни заседания и телевизионни дебати, ежедневието й вече е свързано с малкото село в подножието на Рила. По-късно тя разказва, че именно там е имала време да преосмисли преживяното и да разбере какво иска от живота си занапред.

За да се издържа, Маринова се захваща и с работа, която няма нищо общо с предишната й публичност. През 2004 г. започва да продава дрехи и аксесоари в малко магазинче на базар в Дупница. Някога позната на цяла България като телевизионен журналист и депутат, тя вече е дребен търговец, който трябва да се справя с всекидневните трудности. В едно от интервютата си се шегува, че не е никаква капиталистка, а просто амбулантен търговец. Думите й разкриват иронията на съдбата – от центъра на политическите събития до малкия магазин, където животът продължава без камери и микрофони.

Любовта към журналистиката обаче не я напуска. Маринова се връща към професията чрез местна кабелна телевизия в района на Сапарева баня, а впоследствие работи и в други медии. След години на отдръпване от политиката отново се появява пред зрителите и слушателите чрез телевизия Bulgaria ON AIR, радио К2 и „Фактор ТВ“. Тя продължава да търси разговори с политици и да задава въпроси, макар вече да не разполага с влиянието, което е имала в началото на прехода.

Клара Маринова умира на 3 март 2021 г. на 71-годишна възраст. С нея си отива една противоречива, но трудно забравима фигура от българския преход – журналистка, която влиза в политиката и се превръща в един от най-разпознаваемите гласове на БСП, а след това плаща личната цена на вътрешнопартийните конфликти и собствените си убеждения.

За едни тя остава вярна социалистка, която не се отказва от Жан Виденов, дори когато мнозина се обръщат срещу него. За други е символ на политическата зависимост на медиите и на тежките грешки на управлението през 90-те. Но независимо от оценките, Клара Маринова е част от телевизионната и политическата история на България – жена, която познава властта отблизо, губи мястото си в нея и избира да продължи живота си далеч от прожекторите, без никога напълно да се откаже от журналистиката.