Разрастващата се индустрия за рециклиране на текстил в Индия крие мрачна реалност. Стотици работници всяка година стават жертва на тежки трудови инциденти. Те остават инвалиди за цял живот заради пренебрегването на мерките за безопасност при обработката на дрехите, изхвърлени от западния свят.

В продължение на три месеца 19-годишният Сурадж Кумар работи на машина за раздробяване на текстил в Панипат, щата Харяна.

Младежът пристига от Западна Бенгалия, воден от желанието да осигури препитание на своето семейство.

В края на август обаче токов удар и късо съединение го завличат право в режещия механизъм на машината. В резултат на това и двете му ръце са напълно премазани.

„Предпочитах да бях загинал, вместо да загубя и двете си ръце“, споделя с отчаяние Сурадж.

Като единствено дете в семейството, той се надява да бъде финансова опора за родителите си. Но след кошмарния инцидент се оказва напълно зависим от чужда помощ и се бои, че ще се превърне в бреме за тях.

Световната столица за преработка на стар текстил

Панипат се смята за едно от най-големите средища за преработка на текстилни отпадъци на планетата. Годишно през града преминават над един милион тона стари облекла от САЩ, Канада и Европа.

В близо 20 000 фабрики и цехове се трудят около 300 000 души.

Те раздробяват изхвърления текстил, за да го превърнат обратно във влакна и прежда. От тях се произвеждат изделия, които захранват световния пазар. Включително вериги като H&M Home, Ikea, Primark, Tesco и Walmart.

Тази мащабна индустрия за бърза мода, подхранвана от масовото свръхпотребление и краткотрайното носене на дрехи, нанася пагубни щети върху здравето и живота на хората.

Според Рамеш Чаудри, екологичен активист и бивш служител в местните трудови служби, инцидентите с тежки телесни повреди са част от ежедневието.

По негови наблюдения най-малко един работник на ден губи крайник в предприятията в града. В определени дни броят на пострадалите достига до петима.

„Всеки ден регистрираме случаи на осакатени хора в тези цехове. Някои остават без ръка или крак, а понякога се стига и до фатален край“, разкрива Чаудри, черпещ данните си от мрежа от местни посредници на работна сила.

Шест ампутации само в рамките на седмица

Съвместно разследване на изданието „Гардиън“ и центъра „Пулицър“ в 13 местни болници между 17 и 24 август разкрива шест шокиращи случая на тежко пострадали текстилни работници.

Трима от тях са загубили едната или двете си ръце. При останалите инцидентите са довели до ампутации на длани, крака и пръсти.

Причината за тези чести трагедии се корени в липсата на базови защитни системи по машините. Ако работник попадне във въртящ се механизъм, спирането на тока рядко предотвратява нараняването навреме, тъй като машината продължава да се върти по инерция.

По време на проверките в десетки преработвателни цехове журналистите не са установили нито един служител с лични предпазни средства.

Нито един от интервюираните работници не е преминавал през инструктаж за безопасна работа. Индийският Закон за фабриките от 1948 г. категорично задължава работодателите да осигуряват безопасни условия на труд и незабавно да докладват за всички трудови злополуки. Но това не се спазва никъде.

Ефективността на проверките за трудова безопасност в индустриалния сектор на Индия продължава да поражда сериозни тревоги.

Според Сандип Сачдева, съосновател на фондацията „Safe in India“, съществуващият механизъм за надзор страда от фундаментални дефекти.

„Фабриките често са обект на одити от страна на купувачите. Особено по отношение на качеството и изработката на ключови компоненти, както и на инспекции от държавните органи за безопасност и здраве при работа. Проверките на купувачите обаче се фокусират предимно върху търговските критерии и продуктовите характеристики. Не върху работната среда и условията на труд“, обяснява Сачдева.

По думите му държавните инспекции се определят чрез централизиран софтуер. Инспекторите вече са задължени предварително да предупреждават предприятията преди посещенията си.

Тази промяна трансформира ролята на държавните служители от строги контролни органи във фасилитатори, което чувствително компрометира качеството на инспекциите. Особено в предприятия с рискова среда.

„Прекарвам дните си в леглото, гледайки вентилатора на тавана“

За работниците в индустрията тежката травма или загубата на крайник почти винаги означава моментален край на възможността за препитание.

Подобна е съдбата и на близо 50-годишния Рамашанкар Сингх от Чапра, щата Бихар. След 18 години труд в заводите на град Панипат, миналата година инцидент на работното място води до ампутация на единия му крак.

Злополуката става, след като нагорещен машинен лагер пада върху крака му. Първоначално раната е била единствено привързана с изхвърлено парче плат. След това собственикът на фабриката просто го изпраща до близката аптека.

Впоследствие се развива тежка инфекция. Едва когато състоянието му рязко се влошава, работодателят се съгласява да покрие лечение в частна болница. Но лекарите вече са принудени да извършат ампутация над коляното.

„Собственикът обеща да ми осигури друга работа . като готвач или охранител в предприятието. Това така и не се случи“, споделя Сингх.

Обещаната помощ за осигуряване на държавна инвалидна пенсия също остава неизпълнена. От момента на инцидента пострадалият не е получавал обезщетения и разчита на изкуствен крайник, дарен от благотворителна организация.

Свикнал на десетилетия непрекъснат физически труд, Сингх споделя колко трудно преживява принудителното бездействие и чувството, че се е превърнал в тежест за своето семейство.

Милиони без трудови договори и институционална защита

Текстилната индустрия е вторият по големина източник на заетост в Индия след селското стопанство. Тя осигурява директно препитание на над 45 милиона души.

Въпреки мащабите на отрасъла, приблизително 92% от работната сила се труди в сивия сектор. Те са без трудови договори, социални осигуровки или базова правна защита.

В индустриалния център Панипат делът на нерегламентирания труд надхвърля дори 90%, посочва Ина Бахугуна.

Липсата на формални договори оставя стотици хиляди работници изцяло на произвола на работодателите при възникване на трудови инциденти.

Материалът Тежката цена на „бързата мода“: Работници в Индия губят крайници в заводите за рециклиране е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари