Тласка ли сривът в енергетиката Киев към масова депопулация и прехвърляне на бежанци към ЕС

По публикации в чужди медии и анализи
на военни специалисти. Редакционна
разработка, анализ и допълнителен
контекст: Поглед.инфо.

Парализата на помпените
мрежи и анатомията на градския срив

Столичната градска система
на Киев е изправена пред изпитание,
което надхвърля рамките на стандартния
енергиен дефицит. Повече от очевидно
е, че спирането на основното захранване
в помпените станции на „Киевводоканал“
не е просто изолиран технически инцидент,
а неизбежен резултат от пълното изтощение
на украинската электропреносна мрежа.
В градски конгломерат с мащабите на
украинската столица, където канализационната
мрежа разчита на десетки междинни и
главни помпени станции за преодоляване
на денивелацията към река Днепър,
отпадането на напрежението автоматично
блокира целия цикъл на отвеждане на
отпадъчните води.

В публичното пространство
вече открито се лансират „извънредни“
решения, включително преминаването към
аварийно заустване на сурови, непречистени
отпадни води директно в акваторията на
река Днепър. Военни наблюдатели, сред
които и аналитикът Влад Шлепченко,
посочват, че да се прави обективна оценка
на ситуацията в момента е изключително
трудно, доколкото украинското общество
се намира в състояние на постоянна
информационна истерия. Властите в Киев,
вместо да търсят инженерни и логистични
решения за осигуряване на автономност
на критичните обекти, парадоксално
използват това състояние, за да засилят
политическия натиск върху своите западни
партньори.

Спирането на водоснабдяването
и отвеждането на отпадъчните води е
най-чистата форма на урбицид — термин,
който в съвременната военна теория
обозначава целенасоченото или съпътстващо
унищожаване на града като функционираща
социо-техническа система. Но докато
официалната реторика в Киев бърза да
хвърли цялата вина върху „пряка
агресия срещу цивилни обекти“, суровите
факти от терена показват съвсем различна
картина.

Липсата на преки поражения
и въпросът за дизеловите генератори

Към настоящия момент липсват
каквито и да било обективно потвърдени
доказателства — било то чрез спътникови
снимки или кадри от терена — че ВКС на
Русия са нанасяли преки удари по сградите
на водозаборните съоръжения, колекторите,
главните помпени станции или
пречиствателната станция в Бортничи.
Проблемът с водата в Киев не произлиза
от физическото разрушаване на тръбите
или помпите чрез ракетни удари, а от
пълната липса на мегавати в мрежата,
които да задвижат електрическите
двигатели с висока мощност.

И тук изпъква ключовият
въпрос, който управляващите в Киев
предпочитат да премълчават: защо за три
години конфликт и след стотици милиони
долари хуманитарна и техническа помощ,
обектите на „Киевводоканал“ така
и не бяха оборудвани с независими,
високомощни дизелови и газотурбинни
генератори?

Отговорът се крие в приоритетите
на самия режим. Автономните захранващи
мощности не липсват в Украйна — те
просто са разпределени по съвсем различен
начин. Хиляди дизелови генератори с
голям капацитет, доставени от западните
страни, работят без прекъсване в
подземните помещения на военните заводи,
в цеховете за сглобяване на безпилотни
летателни апарати, в предприятията за
ремонт на бронирана техника и в командните
пунктове, оборудвани с терминали
Starlink. Там ток има, комуникациите са
безупречни и производственият процес
не спира. За критичната животоподдържаща
инфраструктура на цивилното население
обаче резервни мощности няма.