Той беше манекенът на социалистическа България

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Наричат го доайенът на българските модели и манекенът на България. По него са шили дрехи най-големите модни къщи у нас и в СССР, снимките му са били по кориците на списания, а лицето му е било разпознаваемо в цялата страна. Петър Генадиев е роден на 25 февруари 1940 г. в София – във време, което не предвещава блясък, а оцеляване.
Детството му преминава в годините на войната и следвоенната мизерия. По време на бомбардировките през 1943–1944 г. бомба пада на метри от дома им на ул. „Щросмайер“, срещу Централния затвор. Майка му Янка преживява тежък стрес и настоява семейството да напусне столицата. Преместват се в Костинброд. Баща му Генади е мебелист и работи към Съюза на архитектите, а майка му е домакиня и сръчна плетачка. Животът е беден до крайност – в къщата почти няма мебели, хранят се върху стол, покрит с вестници, а мушама се появява много по-късно. Истинска футболна топка няма – правят си я сами от свински мехури и парцали. От сутрин до вечер Петър рита топка, играе в „Бенковски“ и мечтае за футболна кариера. Футболът остава първата му голяма любов.

На 15 години се връща в София и прекъсва активния спорт, но в него вече се е събудил артистът. Още като дете пее с метла вместо микрофон, а като младеж се записва в школа за естрадни изпълнители. Пее професионално по ресторанти, барове и младежки забави, свири на китара и изпълнява песни на Елвис Пресли, Том Джоунс, Пат Бун, Джани Моранди. Сам си урежда участията – думата „мениджър“ тогава не съществува. Не го прави за пари, а за удоволствие, макар че е добре платен за времето си. Това са буйни, щури години, в които характерът му се калява.

През 1962 г. съдбата му прави рязък завой. По време на участие е забелязан от Димитър Свиленов – икономически директор на завод „Витоша“. Той вижда в младия певец не бъдеща звезда на сцената, а идеалния мъжки манекен. Генадиев първоначално се дърпа, но приема да отиде на проба. Взимат го веднага. Не е минавал никакъв специален курс. По онова време манекенството е организирано по съвсем различен начин – около 90% от манекените са на щат към предприятия, с редовна заплата и трудов договор. Външнотърговското дружество Индустриалимпорт организира кастинг, в който решаващи са физическите данни – изправени рамене, правилен гръб, стройни крака, малък таз при мъжете. Той е висок 1,83 м, в отлична форма от футбола и ежедневните тренировки.
Първото му излизане на подиума е направо в най-дълбокото – по време на Седмица на българската мода в Москва. Така започва кариера, която ще продължи цели четири десетилетия. По онова време се казва, че идеалните мерки при жените са 90–60–90, но при мъжете критериите са други. Моделиерите търсят пропорционални, естествено развити тела, защото дрехите се шият по манекена, а не обратното. Генадиев си спомня как специалисти от „Витоша“ са ходили дори в Централната баня в София, за да оглеждат добре развити мъже. Случвало се е хората да ги помислят за „обратни“ и дори да ги подгонят – толкова неразбираема е била тази практика за времето си.

През 60-те, 70-те и 80-те години българската мода преживява своя златен период. Петър Генадиев е манекен на най-големите предприятия – „Витоша“ – София, „Дружба“ – Варна, „Марек“ – Станке Димитров, „Оборище“ – Панагюрище, „Баба Вида“ – Видин. През 1968 г., когато се открива модна къща „Лада“, той току-що се е върнал от турне в Либия. Всички модни къщи тогава шият, имат ателиета, дизайнери и ясна визия. Съществуват художествени съвети, в които участват истински капацитети. Ако една дреха не се хареса, тя не стига нито до подиума, нито до производство. Има критерии, вкус и дисциплина.

Работата е непрекъсната. На седмица прави по 7–8 ревюта. Снима се за кориците на списания като „Лада“, „Жената днес“, „Божур“. От 365 дни в годината ангажиментите му са като за 400. Заплатата му е 120 лева, но с премиите и допълнителната работа изкарва много добри пари и живее „царски“ за стандартите на времето. Първата си кола – жигула – купува без чакане, нещо немислимо тогава. След неуспешен опит да ускори процедурата чрез зам.-министъра Георги Караманев, помощ идва от директора му, който има връзки в Мототехника, и дни по-късно Генадиев вече е зад волана.

Като един от най-харесваните мъже на епохата, той се движи и в среди, близки до спорта и културата. Без колебание определя Георги Аспарухов като най-красивия българин на своето време. Споменава още Теко Абаджиев и Никола Котков, а за Стефан Данаилов казва, че красотата му е била безспорна. Самият той е изключително популярен, но държи дистанция и остава верен на семейството си.

Петър Генадиев работи активно като манекен от 1962 до 2002 година – най-дългата непрекъсната кариера в историята на българската мода. След промените става първото рекламно лице на „Агресия“, съосновател е на „Форум на българската мода“, а чрез школата си „Хай Левъл“ обучава над 500 модела. Днес, над 85-годишен, той продължава да тренира всеки ден, да поддържа форма и да вярва, че талантът има нужда от критерии, а не от хаос.