Той и „колегите“ му, уж лекари, не могат да осъзнаят с мозъчетата си на дребни комплексарчета, че „звездният“ им миг отмина и няма да се върне
Тоя път не се шегувам и не се подигравам. Драйфа ми се от лицемерието на тоя и подобните му.
Днес прочетох пост на приятелка за три млади момичета, угаснали от рак в един ден. Едва ли има българско семейство през последните години, в което някой да не си е отишъл от онкологично заболяване или да не се бори с него.
Някои се съпротивляват, други бавно гаснат, загубили и последната надежда.
И на фона на тази национална трагедия, тази истинска пандемия, тоя вмирисан пор, дето се прави на доктор, без хабер да си има от медицина, и който искаше да уволнява истински лекари, отказали да се ваксинират срещу ковид, методично, целенасочено и най-вече със садистично удоволствие ни втълпява колко е опасен ковид и как не бива да се успокояваме, че най-страшното е отминало. И не е сам тоя идиот.
Той и „колегите“ му, уж лекари, не могат да осъзнаят с мозъчетата си на дребни комплексарчета, че „звездният“ им миг отмина и няма да се върне.
Затова тормозят, плашат, призовават за затваряне и слагане на намордници, докато клетите им сънародници си отиват тихо и незабележимо от рак.
Но ракът не е модерен, той е толкова стар и скучен, че не заслужава внимание. Не изисква маски, 17 бустера на бустера и затваряне в панелката на базата на измислен тест. Не им пука, че онкоболните са обречени на изолация от момента, в който чуят диагнозата си.
Изолация на душата обаче, която е много по-страшна от физическата. С тях общественото внимание не се занимава, щото никой не иска нелицеприятни гледки.
Много по-куул е да купуваш ваксини срещу ковид и да се мазниш на леля Урсула, отколкото наистина да лекуваш.
И никакви животи не спасяваха тия долни лицемери, а просто се усукваха около „келепира“. Не бива да забравят обаче, че ваксини за гузни съвести няма, няма и да има, и някой ден ще трябва да отговарят пред Онзи горе. И тогава никакви маски няма да ги спасят.
Post Comment