„Тоник С“ – българският STEP от времето на соца

През социализма безалкохолните напитки са неизменна част от ежедневието на българина. Лимонадата, оранжадата, етърът и различните плодови газирани напитки се продават в стъклени бутилки, а през лятото хладилните витрини на сладкарници, ресторанти и магазини се превръщат в истинско спасение от жегата. Държавните предприятия произвеждат разнообразен асортимент, но наред с готовите напитки има и продукти, които днес бихме нарекли разтворими. Един от тях носи името „Тоник С“ и представлява суха лимонада на прах, която се приготвя с вода.

Любопитна реклама от 70-те години ни връща към времето, когато тази напитка се е предлагала на българския пазар. На пожълтелия лист е изобразена усмихната чаша с буйна къдрава коса, заобиколена от цветни мехурчета. В едната си ръка държи слънце, а големият надпис „ТОНИК С“ веднага привлича погледа. Под илюстрацията производителят обещава: „Силно витаминизирана суха лимонада. Действа освежително и тонизиращо“.

На практика продуктът е бил нещо като български предшественик на днешните разтворими напитки от типа на STEP. Вместо да се купува готова лимонада в бутилка, потребителят разтваря сухата смес във вода и получава освежаваща напитка. Това е удобен вариант за домакинствата, който не изисква съхранение и пренасяне на тежки стъклени бутилки.

Особено интересен е производителят. Според рекламата „Тоник С“ се произвежда от Химико-фармацевтичния завод „Станке Димитров“ – предприятие, свързано с държавното обединение „Фармахим“. Така зад една обикновена на пръв поглед лимонада стои завод от фармацевтичната промишленост. Самата реклама поставя акцент върху витамините и тонизиращото действие, с което продуктът вероятно е трябвало да се отличи от обичайните сладки напитки.

През 70-те години българската безалкохолна промишленост вече предлага разнообразие от продукти. Освен традиционните лимонада и оранжада на пазара присъстват различни плодови напитки, сиропи и концентрати. Производството на Coca-Cola у нас, започнало още през 1965 г., също е показателно за любопитните възможности и контакти на българската индустрия през този период.

Днес трудно можем да кажем колко дълго е произвеждан „Тоник С“, какъв точно е бил съставът му и доколко масово е стигал до магазините. Но старата реклама е достатъчно любопитно свидетелство за продукт, който вероятно е останал в спомените на част от хората, живели през онези години.

Пожълтелият рекламен лист ни показва и нещо друго – дори една суха лимонада е получавала собствено име, характерен рекламен образ и обещание за свежест и енергия. Днес подобни продукти са навсякъде, но преди половин век у нас вече са експериментирали с този начин за приготвяне на безалкохолни напитки. А „Тоник С“ е любопитно напомняне, че някои от нещата, които смятаме за съвременни, всъщност имат доста по-стара история.