Топ пилот за „новия“ ни Ф-16: И за музея на авиацията не става – не сме го пленили нито имаме история със него, но за музея на срама – да
България направи историческа крачка напред, назад и леко встрани, като най-накрая се сдоби с така мечтания Ф-16. Или поне обещание за него. Или макет. Не е много ясно, но важното е, че харчим уверено милиарди за нещо, което дори не можем да пипнем – класическа сделка в стил „балкански привкус с американска усмивка“.
Според наш топ пилот, който пожела да остане анонимен, но вече обмисля да се пенсионира преждевременно и да си отвори кръчма в село Кривонос, „тази птица не става нито за музея на авиацията, нито за учебник по история“. Причината? Простичка: нито сме го свалили, нито сме го пленили, нито сме го карали. Единствената ни връзка с него е като при любов от разстояние – скъпа, неосъществена и с голям риск да ни излезе през носа.
Но! За сметка на това, той категорично препоръчва Ф-16 Block Never като експонат в музея на националния срам. Секция: „Как да дадеш 2 милиарда, без да получиш самолет, но с пълна подкрепа от партньорите“. Там до стария МИГ-21, който все още лети, защото… няма кой друг. Както каза друг военен експерт в оставка: „Абе, ако го боядисаме с бяло и го сложим на някой площад, поне ще краси селото“.
Официални лица твърдят, че самолетите ще дойдат. Някога. Все пак и Меси дойде в Интер Маями – накрая. Така че има надежда. Към днешна дата обаче единственият Ф-16, който сме виждали, е на PowerPoint с графики и усмихнат човек в костюм, който ни обяснява как ще бъде „game changer“. Само че в играта, май, ние пак сме пешката.
Случаят с Ф-16 съвсем спокойно може да се изучава в курсовете по публични финанси – глава: „Как да купиш нещо, което не съществува, от страна, която няма намерение да бърза“. И при това да си доволен.
Ако някой ден тези самолети все пак кацнат на българска земя, предлагаме да се режат ленти с военна фанфара, но и с малка табела под тях:
„Паметник на търпението и политическата наивност. Не пипайте, не е ваша собственост.“
Иначе, разбира се, честито на всички. Националната отбрана вече е едно голямо „в очакване на Годо“. Или на Lockheed Martin. Което дойде първо.
Желаете ли да добавя и цитати от други „експерти“, за още саркастична дълбочина?
Post Comment