Топ предложение: „Новият“ ни Ф-16 да го сложим, като паметник пред Парламента, защото само за това става, та поне да се снимат хората с тая антика от 1973-та година
Госпожи и господа, дами и господа, сънародници, съграждани и съгледвачи от трибуната на здравия разум – предлагаме ви сензационно решение за националната гордост с лек привкус на комедия: да сложим нашия „нов“ Ф-16 като паметник пред Народното събрание! Да, този славен самолет от… 1973-та година.
Той не може да лети, не може да стреля, не може да прави нищо от това, което обикновено се очаква от военна техника, освен да изглежда гордо неподвижен. Ами какво по-достойно място за него от едно почетно място пред Парламента – където също отдавна нищо не мърда?
Ф-16: Летяща легенда (на паркинг режим)
Нека си го кажем честно – когато казаха „купуваме Ф-16“, някои си представиха модерна машина, с блестящи бутони и ракети, които излитат при всяко по-силно изкашляне. А то какво се оказа – Ф-16 от първа серия, версия “музейна”, пуснат в експлоатация още когато Бийтълс се разпадаха, а ние още гледахме черно-бяло телевизия.
Но какво пък – да гледаме позитивно! Не всеки ден държава получава самолет, който може да влезе директно в раздел “Антики” на eBay. Това си е културна стойност! Да го оставим да ръждясва по хангарите би било светотатство. Паметник му се пада!
Туризъм, български стил
Представете си: туристи от цял свят се снимат до гордия Ф-16, размахвайки знаменца, с надпис: „I visited Bulgaria and all I got was this Cold War aircraft“. До него – павилионче с фланелки, чаши и магнити с надпис „Истинската ни въздушна отбрана е надеждата“.
А като бонус – всяка сряда по обяд да се организира церемония с маршова музика и почетна стража, водена от актьор, облечен като пилот от 70-те, който маха с каска и казва: „Този самолет можеше да лети. Някога.“
Идеалният символ
Честно казано, този Ф-16 перфектно олицетворява състоянието на държавата – стара идея, скъпа реализация и нулева функционалност. Затова и мястото му е именно пред Парламента – храмът на абсурдните решения и комичния патриотизъм.
Слагаме го на пиедестал, пишем отдолу с големи букви:
„В памет на нашите надежди – илюзията, че ще имаме модерна армия“
И така, поне ще си го ползваме за нещо. А и ще е чудесен фон за селфита – защото нали, ако не се снима, значи не се е случило.
България, обичам те. Дори когато си втора ръка.
Post Comment