След ролята ѝ на Жана д’Арк пресата я атакува толкова жестоко, че мнозина очакват тя незабавно да се откаже от киното и да се завърне към спокойния живот в щата Айова.

Вместо това актрисата проявява изключителна упоритост и впоследствие се превръща в ключова фигура за модерното кино и емблематично лице на субкултурата „мод“.

Още през 1958 г. Сибърг възвръща репутацията си с главна роля в „Добър ден, тъга“ на режисьора Ото Преминджър.

Скоро след това тя става муза на Френската нова вълна благодарение на шедьовъра на Жан-Люк Годар „До последен дъх“ – революционен филм с малък бюджет и сурова естетика.

Докато родният ѝ консервативен град Маршалтаун намира лентата за твърде провокативна, френската публика е във възторг от американката.

Популярността на Сибърг бързо придобива световни мащаби

Тя снима свободно както на френски, така и на английски, подкрепя независими режисьори и краси кориците на водещи списания като Life и Vogue.

Президентското семейство Кенеди я приема в Белия дом заедно с втория ѝ съпруг – бележития френски писател и дипломат Ромен Гари, а младите жени във Франция масово подстригват косите си в неин стил – късата прическа „а ла Сибърг“.

Социалният активизъм е част от живота на Сибърг далеч преди славата.

Едва 14-годишна, тя се присъединява към Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) през 1952 г. В годините на своята известност тя прави щедри финансови дарения за редица каузи, включително за организацията „Черните пантери“ – практика, разпространена по онова време и сред други холивудски звезди като Марлон Брандо и Елизабет Тейлър.

„Тя носеше в себе си неутолима нужда да направи света по-добро място“, си спомня нейният близък приятел равин Сол Сърбър.

„Беше достатъчно само да ѝ кажеш, че някъде има страдащи хора.“

Симпатиите ѝ към „Черните пантери“ са провокирани най-вече от програмите им за безплатна храна за бедни деца.

Социалната ѝ ангажираност обаче привлича вниманието на ФБР

През 1969 г., след обикновен телефонен разговор с активистката Илейн Браун, Сибърг попада под прякото наблюдение на правителствената програма COINTELPRO.

„Те я атакуваха, защото видяха удобен момент и слабо място“, заявява Браун.

„Тя не беше единствената мишена, всички бяхме преследвани, но Джийн понесе първия и най-тежък удар.“

Лична трагедия и публично преследване

Докато актрисата е бременна с второто си дете от Ромен Гари, ФБР умишлено разпространява фалшива информация до вестник Los Angeles Times, според която бащата на детето е член на „Черните пантери“.

През май 1970 г. слухът е публикуван като анонимна клюка, а през август списание Newsweek отпечатва историята директно с нейното име.

Вследствие на преживения стрес и нервен срив Сибърг ражда преждевременно. Дъщеричката ѝ, Нина Харт Гари, умира едва два дни след раждането. Погребението в Маршалтаун се провежда с отворен ковчег, за да бъде опровергана расистката клевета за произхода на детето.

Въпреки че Сибърг и Гари печелят дело за клевета срещу Newsweek и получават 20 000 долара обезщетение, емоционалните щети върху психиката на актрисата се оказват необратими.

„Тя дойде при нас веднага след погребението“, разказва нейната сестра Мери Ан Сибърг. „Беше напълно сломена и затворена в себе си. Не можеше да повярва, че животът ѝ може да бъде съсипан по подобен начин.“

Трагичният финал

През следващите девет години Сибърг продължава да се снима в европейски продукции, но завинаги загърбва Холивуд.

Въпреки опитите ѝ да се насочи към писане и режисура на късометражно кино, състоянието ѝ постепенно се влошава.

В края на август 1979 г. тя изчезва безследно в Париж

Девет дни по-късно тялото ѝ е открито, завито в одеяло на задната седалка на автомобила ѝ, паркиран недалеч от нейния апартамент.

Официалната версия е самоубийство. Макар противоречивите доказателства да оставят сериозни съмнения сред близките ѝ.

Малко след траурната церемония мащабът на операцията на ФБР срещу Сибърг става публично достояние.

Разсекретените документи потвърждават нейните дългогодишни подозрения. Телефонът ѝ е бил подслушван, пощата ѝ – отваряна, а самата тя – постоянно следена.

„В Съединените щати цари странна амнезия относно Джийн Сибърг, което е истински озадачаващо“, обобщава режисьорът Кели Рандъл. Той създава документалния филм Movie Star: The Secret Lives of Jean Seberg.

„В апогея на кариерата си тя беше на всяка корица… но най-поразителното е колко успешна се оказа кампанията по нейното пълно неутрализиране.“

Материалът Трагичният живот на Джийн Сибърг: От икона на киното до мишена на ФБР е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари