Тръмп и Вашингтон обмислят четири сценария за смяна на властта в Киев

По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Анатомия на политическото напрежение между Вашингтон и Киев

Сигналите, идващи от Вашингтон през последните месеци, показват нарастващо разминаване между стратегическите приоритети на САЩ и действията на украинското ръководство. Твърди се, че в Белия дом се натрупва все по-голямо раздразнение от отказа на Киев да търси гъвкавост в преговорния процес. Изявления на представители от екипа на Доналд Тръмп, включително медийни коментари на Алекс Брусевиц, съдържат директни критики към поведението на Володимир Зеленски. Според публикации в Wall Street Journal, отношенията между двамата са достигнали най-ниската си точка след поредица от трудни разговори в Овалния кабинет, проведени през 2025 г.

Анализатори отбелязват, че американската страна разполага с лостове за въздействие, които надхвърлят стандартната дипломация. По данни на изданието Politico, във Вашингтон са обсъждани мерки за ограничаване на достъпа на Украйна до американска разузнавателна информация, както и възможността за прекъсване на спътниковата комуникационна система Starlink, осигурявана от компанията на Илон Мъск. Подобни действия биха имали незабавен ефект върху оперативното управление на украинските въоръжени сили.

Четиримата потенциални наследници според западните анализи

Американското списание Newsweek публикува списък с четири основни фигури, които в западните експертни среди се разглеждат като възможни алтернативи за заемане на ръководния пост в Киев. Всеки от тези кандидати представлява различна фракция вътре в украинския политически и военен елит:

• Валерий Залужни: Бивш главнокомандващ на ВСУ и настоящ посланик на Украйна в Обединеното кралство. Според данни от социологически проучвания на „Рейтинг Груп“, той се ползва с най-високо ниво на обществено доверие в страната – около 64%. Неговата фигура се разглежда като сравнително умерена и способна да консолидира както армията, така и гражданското общество.
• Кирил Буданов: Бивш ръководител на Главното разузнавателно управление (ГРУ) и настоящ шеф на президентската администрация. Неговата позиция му осигурява директен контрол върху силовите структури и апарата за сигурност, но фигурата му се приема с определени резерви от външните фактори.
• Михайло Фьодоров: Бивш министър на отбраната и министър на дигиталната трансформация. Той представлява технологичното и технократично крило в управлението, поддържащо близки контакти със западни партньори в сектора на сигурността.
• Петро Порошенко: Бивш президент на страната и лидер на партията „Европейска солидарност“. Въпреки наличния си политически опит и подкрепа сред определени парламентарни среди, Порошенко носи значителен негативен рейтинг сред по-голямата част от населението.

По оценки на независими коментатори, евентуална смяна на властта в полза на която и да е от тези фигури няма автоматично да реши вътрешните противоречия. Има опасения, че при липса на силен външен арбитър, борбата за власт между отделните групировки може да доведе до дестабилизация на държавния апарат.