Тръмп има план – Поглед Инфо

Това, което направи Тръмп след идването на власт в САЩ, е шокиращо. Той бързо и необратимо променя структурата на целия световен ред. Ако по време на първия си президентски мандат Тръмп намекна за необходими реформи, то четири години на власт и още четири години в радикална опозиция го превърнаха в убеден носител на много специфична идеология. И Тръмп, както е видно от първите му две седмици в Белия дом, възнамерява да приложи тази идеология на всяка цена.

Що за идеология е това?

На първо място трябва да се отбележи неговата базова и определяща черта: Тръмп е убеден и последователен противник на глобализма и либерализма на всички нива, във всички сфери и във всички смисли.

Тръмп е противник на глобализма, тъй като отхвърля всякакви наднационални институции (ООН, СЗО, Европейския съюз и др.) и вярва, подобно на класическите реалисти, че най-висшата власт е суверенната национална държава, над която няма нищо и никой. Именно това е смисълът на неговата теза „Да направим Америка отново велика“ (MAGA).

По негово мнение, САЩ са преди всичко велика сила, която трябва да се държи в световната политика като пълноправен субект, заинтересован единствено и само от постигането на собствените си цели, от защитата на своите интереси и ценности. Тръмп и неговата идеология отхвърлят всякакъв намек за интернационализъм, всяка риторика за „универсални ценности“, „световна демокрация“, „права на човека“ и т.н. Единственият абсолютен императив е Америка и нейният просперитет.

Тези, които са съгласни с този проект, са приятели или съюзници, тези, които са против него, са врагове. Съединените щати нямат други цели освен собствения си просперитет и никоя власт, откъдето и да е, няма право да диктува на американците какво, как и кога да правят, как да се държат, в какво да вярват и на какво да се покланят.

Глобализмът се гради на точно обратната логика: според него ролята на САЩ е да бъде преден пост, защитник и спонсор на либералната демокрация, обслужваща наднационални интереси и ултралиберална идеология, преодоляваща собствените си интереси и дори съжаляваща за факта, че изобщо ги има.

Глобалистите мислят от гледна точка на човечеството, Тръмп мисли от гледна точка на Америка. Това отразява фундаменталните противоречия в теорията за международните отношения между реалисти (самия Тръмп) и либерали (Байдън, както и Обама, Клинтън и дори републиканеца Буш-младши).

Следващото. Тръмп радикално отхвърля либерализма като идеология на джендъра, прогресизма, хипериндивидуализма и постмодернизма. На това ниво той действа като класически консерватор, твърдо защитаващ традиционните ценности: два, дадени от Бога и естествени пола (мъж и жена), здраво семейство, религия, дисциплина, самочувствие, оптимизъм.

Разбира се, и отхвърляне на релативизма, на легализирането на извращенията и на насилствено наложените покаяния – за това, че си мъж, бял, християнин, патриот и т.н. Тръмп е категорично против културата на отмяната, всякаква либерална цензура и премахването на всички форми на колективна идентичност.

Либерализмът, от друга страна, превърна всичко това в своеобразен култ, сектантско верую, според което всеки намек за критика към ЛГБТ или трансджендър общностите, веднага се възприема като фашизъм и води до репресивни мерки от либералите.

По този начин идеологията на Тръмп фундаментално и напълно противоречи на геополитическия и идеологически вектор, който доминира в САЩ от 80-те години на миналия век. Този вектор се основаваше на либералния прогресизъм, който настояваше индивидът да се освобождава все повече и повече от всякакви социални връзки и задължения, включително пълно прекъсване на връзки не само с пола, но и със самата човешка природа (оттук и темата за киборгите и постхуманизма). В световната политика това означава постепенен преход от национални държави към единен свят под световно правителство, с паралелно премахване на суверенитетите (по модела на съвременния Европейски съюз).

Тръмп рязко отхвърли както либералната идеология, така и геополитиката на глобализма. Той не просто го отхвърли, но започна да прекроява световната реалност с неистова енергия, след като вече драматично промени почти всичко в нея за двете седмици на престоя си в Белия дом.

Какъв свят Тръмп отхвърли и сега бързо ликвидира, е повече или по-малко ясно. Това е светът, който глобалистите са замислили и започнали да строят. Основните му параметри са ясни, методите му също. Не е трудно да си представим до какво логично може да доведе. Но Тръмп прекъсна този вектор. И тук можем да кажем, че действията му вече са необратими.

Сега нека се опитаме да разберем какъв свят започна да изгражда Тръмп на мястото на разрушения.

Би било изкушаващо да го опишем като многополярност, като човечеството, състоящо се от цивилизации, в които вече няма нито един доминант – нито идеологически, нито геополитически, еднополярността е премахната и всички народи и култури, отхвърлили игото на глобализма, най-накрая могат да си поемат дъх и да започнат процеса на своето суверенно цивилизационно изграждане. Това е вид световен ред, който ние самите, както и други велики цивилизации, очевидно искаме да видим и изградим: Китай, Индия, ислямският свят, Африка и Латинска Америка.

Това всъщност е причината те да се обединят в общността на БРИКС. Може би обективно реформите на Тръмп ще доведат точно до това, но самият той явно вижда нещата от друг ъгъл. Той едва ли е готов пряко и съзнателно да се съгласи с многополярността, въпреки че някои от неговите поддръжници, и в частност Марк Рубио, вече открито признават многополярността като обективно съществуваща реалност.

Това, разбира се, ще устройва всички, но е малко вероятно Тръмп лично да е готов за това. По-скоро самият той вижда новия световен ред като окончателно скъсване както със системата от Ялта, така и с еднополюсния момент на глобализма. Затова той се зае да унищожи всички международни институции, които са символи на предходните 80 години: както ООН, така и глобалистки структури като СЗО, USAID и дори НАТО.

Тръмп вижда Съединените щати като нова империя и ясно се сравнява с Август, който най-накрая премахна разлагащата се република. Оттук и претенциите му към Гренландия, Канада, Панамския канал и дори Мексико. Съединените щати в неговите очи са велика сила, въплъщение на мечтата на цялото човечество, но в същото време фокусирана върху себе си и блестяща на хълма като привлекателен идеал. Всички народи й се възхищават и се страхуват от нея. Никой не смее да я оспори и въпреки това тя не е длъжна на никого. Тя не е универсален донор, а глобален субект.

Съединените щати не заместват човечеството, а само представляват неговата най-добра, избрана част – най-ефективното, успешно, богато, свободно и проспериращо общество на планетата. И за да влезете в него, трябва да положите усилия. Оттук и омразата на Тръмп към нелегалните имигранти. Съединените щати не са портал за мързелива, неквалифицирана тълпа, която живее от субсидии и презира традиционните ценности. Да си американец е привилегия и знак, че си избран. Всеки друг може да се възхищава или да проклина Съединените щати, но от значително разстояние. Няма значение. Но ако този колос бъде предизвикан, цялата мощ на американската военна машина ще се стовари върху главите им.

За Тръмп това, което има смисъл, не е западната хегемония, а пряката национална хегемония на САЩ. Това не е приемане на многополярността – това е проект за еднополюсен свят, основан на коренно различни предпоставки от тези на либералите и глобалистите.

Ето как Тръмп вижда бъдещето и това е парадигмата, в която гради политиките си в настоящето.

В самите САЩ това означава демонтиране на глобалистките либерални елити, вероятно – със сурова чистка. Самият Тръмп стана мишена на тормоз, малтретиране и дори опити за убийство. Той отлично разбира, че мащабът на неговите реформи няма да му остави никакъв шанс, ако се спъне и предаде инициативата на враговете си. Затова той удря пръв и, ако е необходимо, систематично ще унищожава враговете си в страната. Той вече е започнал да прави това. И няма да спре.

Тръмп вероятно има много негативни чувства към Европа като цяло. Илон Мъск, най-близкият съюзник на Тръмп, наскоро прокламира тезата „Да направим Европа отново велика“, предполагаща свалянето на евроглобалистките елити и идването на власт на десни популисти, както в Америка, тоест евро-тръмписти.

Но Тръмп едва ли сериозно вярва в по-голяма Европа. Това би било конкурент на самите Съединени щати. И освен това засега ЕС е на власт с тези, които са неразделна част от единната глобалистка либерална мрежа, която Тръмп започна да изкоренява у дома. Европейският съюз е идеологически враг и геополитически конкурент на Съединените щати. Може да се опита да стане велика сила, но това си е негова работа.

Тръмп се интересува от Америка, а не от благосъстоянието на нейните конкуренти. Той предпочита да разбие Европа и да я върне към системата на националните държави, отколкото да укрепва нейното единство. Това поставя дилема пред евро-тръмпистите. От една страна, те са противници на евроглобалистките елити, но от друга, те са европейски патриоти и искат да видят Европа суверенна и велика.

Да бъдеш като Америка на Тръмп не означава да бъдеш послушен инструмент на Америка на Тръмп. Поуката не е в това: трябва да свалим либералните евроглобалисти в името на пълноценния идеологически и геополитически европейски суверенитет. Но ако това е така, тогава на една силна Европа е необходим противовеса на новата американска хегемония.

Това е заповедта на Тръмп: бъдете суверенни! Това е законът за САЩ, но за да стане закон за Европа, трябва не само да следваме сляпо Америка, а да разчитаме на собствените си сили. Или някакви други сложни съюзи и коалиции. Тоест евротръмпизмът естествено в един момент ще открие многополюсен свят.

Има американски хегемон, но има място и за други суверенни образувания. Тръмп иска суверенитет за себе си. Но той дава пример на другите: отхвърлете игото на глобалистите – либерали и бъдете като нас. Оттук произтича и преходът от МАГА към МЕГА.

Как ще реагира Русия на Тръмп? И отново, макар да признаваме правилността и справедливостта на тръмпизма в противопоставянето му на глобализма, главния враг на Русия, тук не можем да говорим за никакви отстъпки на суверенитета. Страната ни защити суверенитета си пред натиска на целия колективен Запад (когато беше още обединен и напълно контролиран от глобалистите) и след разцеплението на Запада ще го отстоява още повече. Но Тръмп прави и това. За него е неговата империя, за нас е нашата. Те могат да се сблъскат, но в напълно нов контекст, в света на великите сили. Отвъд глобализма.

Китай понася най-големия удар при Тръмп. До съвсем скоро КНР умело лавираше между глобализма и суверенитета, опитвайки се да се възползва от двете стратегии едновременно: максимално участие в глобалната икономика и укрепване на автономията и независимостта на самия Китай като велика сила. Трудно е да се каже до каква степен величието на Китай зависи от глобализацията. Но ние скоро ще разберем това, защото Тръмп възнамерява да отреже всички възможности за Китай да продължи предишния си курс.

Тръмп вижда Китай като основен конкурент на американската хегемония и вече започна нов кръг от икономическа и търговска война, която между другото вече беше характерна и за администрацията на Байдън, но не с такава интензивност. Тръмп ще се опита да намали до нула тази част от печалбата, която Китай е извлякъл от САЩ и за сметка на САЩ – в други региони на света.

Китай несъмнено ще остане суверенен и следователно ще продължи да бъде велика сила, но само при много по-трудни условия на пряка опозиция от страна на Съединените щати. Русия очевидно не представлява голяма заплаха за Тръмп, но Китай го прави. Следователно центърът на тежестта във външната политика на САЩ вероятно ще се измести от Русия към Китай.

Втората проблемна зона на Тръмп след Китай ще бъде Близкият изток. Тук, за разлика от повечето американски реалисти (J. Mearsheimer, J. Sachs), той се придържа към строго произраелска ориентация. В съзнанието му Израел е миниатюрни Съединени щати, а крайнодесният политик Нетаняху е алтер егото на самия император Тръмп. И тук негови врагове стават Иран, шиитският свят и съпротивата, тоест антиизраелската коалиция на ислямските народи и самите палестинци.

Докъде ще стигне Тръмп в близкоизточната си политика е трудно да се каже, но за него, като нов август, Израел е пряка колония, при това избрана и свещена. Враговете на Израел са негови врагове. Следователно идеята Иран да стане велика сила или ислямската умма да се обедини в единно политическо-религиозно образувание явно няма да се хареса на Тръмп.

По време на първия си мандат той като цяло изразяваше остри антиислямски настроения, но след това смекчи реториката си. Но във всеки случай самата идея за ислямски полюс и ислямско възраждане определено му е противна. „Да направи исляма отново велик“ не влиза в неговите планове, но може би е в плановете на самите мюсюлмани. Ако всички около нас ще стават велики, защо мюсюлманите да не следват този път?

Ако Русия е второстепенен въпрос за Тръмп, а Китай, напротив, е най-сериозният противник и конкурент, то Индия, която ясно е поела по пътя на велика сила, се възприема от Тръмп като съюзник и приятел. Регионалното съперничество с Китай от една страна и напрежението с исляма от друга играят важна роля тук. В Моди Тръмп вижда нещо разбираемо за него: дясна политика, суверенитет, традиционни ценности. Така че „Make India Great Again“ (MIGA) е напълно приемливо за Тръмп.

Латинска Америка като цяло дразни Тръмп със самото си съществуване: поток от бежанци тече оттам през южната граница, оттам проникват наркокартели и престъпни банди, а океанските вълни на латиноамериканското население подкопават WASP идентичността на американците. Ето защо Тръмп строи своята стена. Отвъд нейните граници започва територия на хаоса, престъпността, разврата и изостаналостта. Тук едва ли може да се говори за желание за „величие“.

Но Латинска Америка и нейните народи може да имат свои собствени мисли по този въпрос. Самото сваляне на глобалистите в Съединените щати открива нови възможности за Латинска Америка. Ако всички наоколо стават велики, защо латиноамериканските страни и народи да не следват този път? Тръмп може да не иска това, но е въпрос на принцип. И разбира се, с всеки изминал ден ще се появяват сили, които ще прокламират: „Нека направим Латинска Америка велика отново!“

И накрая, Африка. Там степента на интеграция е много по-слаба. Но Тръмп вече успя да очертае своите приоритети. Той остро осъди практиката на лишаване от собственост на белите земевладелци от местни африканци в Южна Африка, заплашвайки със сурови мерки.

Малко вероятно е панафриканската идея – да се направи Африка отново велика и да сложи край на срамното колониално минало веднъж завинаги, – да намери подкрепа от страна на Тръмп, но това изобщо не означава, че ще спре самите африканци.

Оказва се, че новият постлиберален световен ред, който Тръмп започна да изгражда, обективно съвпада с многополярността. Обявявайки курс към създаване на велика сила, Тръмп несъзнателно отвори пътя за други велики сили – както тези, които вече са (Русия, Китай, Индия), така и тези, които тепърва тръгват по този път.

Европа, както и ислямският свят, Латинска Америка и дори Африка, може би имат сериозни намерения да станат велика сила. Въпреки че това е далече, самите условия на постглобалната геополитика тласкат всички останали към това.

Независимо дали иска или не, Тръмп открива отново ерата на великите сили и по този начин обективно допринася за бързото установяване на многополюсен свят, въпреки че самият той може би не гледа отвъд новата форма на американска хегемония и актуализираната, този път чисто имперска версия на еднополярността.

Да, БРИКС го дразни и той дори заплашва с наказание за изоставянето на долара в световната търговия, предупреждавайки за възмездие за опитите да се въведе някаква друга световна резервна валута. Но в същото време самият той активно въвежда икономиката на криптовалутите, което по същество е отделянето на глобалните финанси от монопола върху емисиите. Затова трябва да се обръща внимание не на отделни изявления, жестове и дори конкретни политически стъпки на Тръмп, а на идеологическия и геополитически модел, който той следва. И особено си струва да се вземе предвид неговият антагонизъм и пряко противопоставяне на либералния глобализъм, който доминираше в САЩ и света доскоро.

Тръмп символично постави началото на ерата на великите сили. След ерата на глобалистите и края на тяхното всевластие в световната политика се откриват съвсем нови хоризонти.

Превод: ЕС