Треска тресе брюкселци! Абу Даби ги остави да чакат в лобито!

Нямаше
как в Брюксел да подминат обидата. Да
не говорим, че те и водещата тройка явно
са го предчувствали, защото още преди
това започнаха да се готвят за въпросните
събития, особено след изборите в САЩ.
След като се видя, че те в определена
степен се намесиха там заедно със
Зеленски в полза на демократите. Тръмп
не забравя. Още оттогава започнаха не
само да се подготвят, но и да провеждат,
нека ги наречем, превантивни, баражни
акции с основната цел да използват
ставащото в САЩ, за да изиграят своя
реванш срещу Тръмп, който отдавна ги
дразни със свое „непремерени“ политически
ходове.

В
действията беше включен целият арсенал
от средства за въздействие. И, което
трябва да се отбележи, не толкова срещу
Путин, както беше наративът досега, а
най вече срещу Тръмп. Започна се отново
с хаотичните прибързани совалки на
Мерц, Усула фон дер Лайен, и Макрон, на,
както ги нарече Тома Томов, всичките
смешници, които са си въобразили, че са
единствените възможни ръководители на
Европейския съюз за вечни времена.
Покрай тях непрекъснато залепен, за да
не изтърве нещо, беше и Зеленски. Явно
предусещайки със своя досегашен опит,
че може да се случи неприятното – точно
него да принудят да спре войната. А това
за брюкселския генерален щаб и за
величията от тройката е фаталният изход.

Мерц и
Зеленски си позволиха дори нечуваното
до ден днешен – директен шантаж към
останалите страни от Европейския съюз,
които си позволяват известно свободомислие.
Заплашиха ги, че ще се замрази бюджетът
на Европейския съюз, ако не плащат
всички, или ако някой се откаже да изпраща
помощи за Украйна. Това би го нарекъл
човек политическо нахалство със
пропагандни цели, ако смяташе, че се
прави от лекомислени хора. Но в случая
далеч не е така – имаме си работа със
хора- „запалки“. Такива, които не само
Томов, а и много други общественици от
най-широки среди в Европа определят, че
са с отнесени центрове в поведението и
мисленето си, които като нищо могат да
посегнат и на това, което, разбира се,
ще доведе до пълен разпад на Европейския
съюз. Тях обаче едва ли ги интересува
това. Нали така каза Мерц, че хич не му
пука, дори и последният германец да
застане срещу Украйна, той никога няма
да се откаже от нея. С такива хора си
имаме работа, но и това не е всичко.
Особено се активизира последно време
и другата евроактивистка, Кая Калас.
Започна в нейния скоротечен и скудоумен
стил да изстрелва послания, които нямат
нищо общо с действителността, но се
закачат като плювка. Например, че Русия
никога не е изпълнявала своите
споразумения, че винаги е държала на
това с война да постига целите си и най
новото, че единственият начин да се
свърши тази война е да свършат парите
на агресора.

Всичкото
го гледаме преекспонирано и в Париж,
където Марко Рубио се видя принуден да
успокои плачещите около него, като им
каза, че САЩ няма да решават проблемите
без европейците и никога Тръмп не е
смятал да го прави, но спря дотук. Дори
и да е дипломат и на него просто не му
дойде вътрешно дихание, да им каже право
в очите, че преди всичко ще договарят
Тръмп, Си и Путин, защото имат изграден
навик за диалог за разлика от тях,
европейците.

В Абу
Даби представителите на Европейския
съюз от ниско чиновническо ниво ги
оставиха зад вратите. Явно вайкането и
воя откъм Европа все пак повлия на
американците и те проформа съобщиха,
че все пак настояват да бъдат включени
в тристранните преговори и те. Руснаците
от своя страна естествено не приеха
подобни ходове извън споразуменията,
но намериха в лицето на лидера на
делегацията да подчертаят, че нямат
нищо против партньорите от САЩ и Украйна
да си разговарят и да си съгласуват
позициите с Европа, срещайки ги „ като
туристи в лобито на хотела“.

Преговорите
завършиха, както се очакваше, без особен
резултат, но с една добра тенденция.
Договарящите не се сбиха по време на
разговорите, а спокойно и обстоятелно
си излагаха позициите. Това вече е
положително на фона на заявените
предварително закани и заплахи, ясно
от кого. Зеленски дори не изчака края,
защото знаеше още преди да почнат, докъде
и как ще стигнат. Вместо да си губи
времето, запраши в другия край на
европейския континент, чак в Дания, за
да се отдаде на любимото си занимание
– просенето на пари и оръжие. А там пред
събраните датски комсомолци, студенти
от един институт той намери трибуна да
заяви, ако някой нещо не е разбрал, че
няма намерение да отстъпи нито педя
земя от украинска територия. Това е
реципрочно на казаното от Медински пред
журналистите след края на преговорите,
че всяка една педя руска земя те ще си
я вземат така или иначе. Което от своя
страна напълно изяснява ситуацията, че
войната продължава. То пък напълно
съответства на лелеенията на брюкселската
компания. Дано представителите на
Брюксел да са ги информирали за това,
което подслушаха от съседната стая в
адрес на началниците си. На провокационно
зададен въпрос Медински не намери за
нужно да спазва правилата и направо
изрече, че няма представа какво правят
европейците тук. И без да деликатничи,
продължи, че го казва, защото по същината
си в момента европейците се занимават
с едно единствено нещо и това е огромната
измама на украинския народ, който за
своя беда им повярва.

Изглежда
още предварително е било договорено,
че от хорски срам все пак трябва да се
обяви, че са постигнати, ако не политически,
то хуманитарни договорки – в случая за
размяна на пленници. И пак същите
шикалкавения – все още не е уточнено
1000 на 1000, или 1500 на 1500 или въобще на какви
цифри ще се заложи тази размяна. Ясно е
обаче, че основното решение на срещата
в Абу Даби няма да бъде обявено открито
– това, че горещият картоф отново ще
бъде прехвърлен към срещата, която
предстои в Китай. Не го искат евролидерите
ни и са против, но в същото време са
некадърни и неспособни да достигнат до
друго решение. И тогава, кой им е виновен
за треската, която ги тресе.