Трети ден в Еврозоната: Водата е по-скъпа с 12%, половин София няма топла, пари няма, бедност и мизерия

Трети ден в Еврозоната и вече можем уверено да кажем, че европейското щастие тече на литри, но струва с 12 процента повече. Водата поскъпна, но това не е проблем, защото половин София така или иначе няма топла вода. Студеният реализъм явно е новият стандарт за европейски комфорт, а банята се превръща в идеологическо изпитание.

Докато гражданите каляват телата и духа си, десетки хиляди самопровъзгласили се европейци мучат като говеда в железница, подскачайки с телешки възторг пред банкоматите. Евро има, разум няма, но пък емоцията е безценна. Човекът в опашката не знае защо е там, но знае, че е важно. Така се ражда европейската идентичност, с карта в ръка и празен поглед.

В същото време Явор Дачков е изправен пред драматична дилема. Не може да изтрие началото на кампанията за ГЕРБ с Борисов по нощите, защото я е снимал рано сутрин и вече е късно. Историята не прощава, особено когато е качена навреме. Паметта на интернета се оказва по упорита от всяка партийна амнезия.

На международната сцена Доналд Тръмп изнесе пореден урок по наливна демокрация, този път с ракети във Венецуела. От нашата нова европейска висота все още чакаме да разберем кой е агресорът, защото в Еврозоната новините минават през сложен филтър. Ако е съюзник, значи е операция. Ако не е, значи е престъпление. Простичко, но ефективно.

Иво Инджев продължава търпеливо да чака номинацията си за човек, която да валидира избора му на Зеленски за Човек на 2025 година. Очакването е мъчително, но надеждата умира последна, особено когато е добре евроатлантически подхранена.

В ефира хъркането и секненето на Гого Лозанов вече се калкулират в евро, но за радост на зрителите цената остава същата като в левове. Поне нещо стабилно в този преход, който иначе обещаваше чудеса, а достави калкулатори и объркване.

Междувременно чакаме Цвета Кирилова да изведе Румен Радев от вкъщи така, както ЦРУ изведе Мадуро от Венецуела, за да бъде съден на граждански трибунал пред издателство Азбуки. Правосъдието на прехода винаги е било въпрос на въображение, а в Еврозоната то вече е с международен привкус.

И ако някой случайно е пропуснал, водата е по скъпа с 12 процента, а половин София няма топла вода. Но това са дребни детайли. Важното е, че сме вътре. Вътре в Еврозоната, вътре в опашките, вътре в абсурда.

Коментари

коментари