Три стъпки към нищото: как се обезличава една държава с усмивка и евроценности
Първо дойде „турското присъствие“. О, колко елегантно звучеше! Историята, изведнъж, се оказа просто културен обмен с малко насилие и няколко века данъци. Защо да говорим за робство, когато можем да облечем клането в коприненото наметало на евфемизма?
После, с финеса на невидим черен маркер, дойде и смяната на лева. Евро – модерно, блестящо, европейско. Ама и малко безлично. Все пак, левът, освен че беше разменна единица, беше и символ – един от последните, останали извън „хармонизацията“. Но вече сме в клуба! Само да не забравим кой плаща сметката, когато музиката спре.
И понеже „никога две без три“, редно е да очакваме следващото. Може би знамето? То и без това отдавна е под прицел от онези, които вярват, че зеленото му било синьо, ама просто избледняло. Защо да не го сменим направо със знамето на ЕС? То си е чисто, подредено и най-важното – без исторически нюанси. Удобно!
И така, ловният сезон е открит. Не по животни, а по национални символи. Без фанфари, но с много ентусиазъм и евроинструкции. Остава само някой да ни убеди, че и кирилицата е “преходна форма”, преди да преминем окончателно към латиницата. Нали трябва да ни разбират партньорите?
Всичко е за наше добро, разбира се. Нищо лично – просто интеграция.
Post Comment