Зарежда се...

Тристранни преговори – Путин, Си, Тръмп. Излъчване на живо от Шънджън

Тристранни преговори – Путин, Си, Тръмп. Излъчване на живо от Шънджън

Тристранни преговори – Путин, Си, Тръмп. Излъчване на живо от Шънджън

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на Царград и Ройтерс. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Излъчване на живо: https://vkvideo.ru/video-75679763_456337950

Излъчване на живо: https://www.youtube.com/watch?v=Llvy0Iac9eY

Изводът преди старта: обща снимка без общ дневен ред

Трима държавни глави сядат в една зала, без протоколите им да са успели да съгласуват дори списъка с темите на глас. Това е най-същественият факт около обявената за 19 ноември в 9:30 часа московско време (14:30 местно време в Китай) среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Шънджън. Когато подобен разговор се провежда без предварително публикуван дневен ред и с уговорката, че делегациите може да излязат с отделни изявления, дипломацията не е стигнала до сделка, а тепърва опипва дали преговорната маса няма да се счупи под тежестта на взаимните условия.

В руското медийно пространство – най-вече в преките включвания и коментарите на телевизия „Царград“ – събитието се описва като исторически пробив, при който големите ядрени сили поемат отговорност за света през главата на европейските институции и ООН. Независимо потвърждение за мащаба на договореностите обаче липсва. Дори в самите описания на руския източник прозират фактологични грапавини: твърди се, че разговорите се водят в „Президентския дворец“ в Шънджън, макар южният китайски мегаполис да е специална икономическа зона в провинция Гуандун, а не столицата Пекин, и подобна сграда административно не съществува – протоколът на форума АТИС (Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество) обичайно използва държавни резиденции от типа на комплекса „Уджоу“ или конгресните павилиони край залива.

Изборът на самия Шънджън носи по-ясен политически знак от всеки протоколен етикет. През 1980 г. Дън Сяопин превръща това рибарско селище срещу Хонконг в първата специална икономическа зона на Китай – лаборатория за държавен капитализъм и привличане на западни технологии. Четиридесет и шест години по-късно градът е централа на технологични гиганти като „Хуауей“, „Тенсент“ и автомобилния производител BYD. Домакинството на срещата на върха на АТИС именно тук позволява на Си Дзинпин да посрещне едновременно американския и руския президент на терен, който демонстрира китайската индустриална и финансова мощ, далеч от формалните шаблони на многостранните форуми в Женева или Ню Йорк.

АТИС по устав е икономически форум, създаден през 1989 г. за улесняване на търговията и инвестициите в Тихоокеанския басейн. Русия членува в него от 1998 г., което премахва юридическите пречки пред присъствието на Владимир Путин, за разлика от форматите Г-7 или европейските срещи на върха. Превръщането на икономическите кулоари в място за пазарлък по ядрени арсенали, Украйна и Иран обаче показва колко силно класическата търговска дипломация вече е подчинена на твърдата сигурност.

Двучасовата загрявка между Москва и Пекин

Преди да се стигне до общата маса с Доналд Тръмп, Путин и Си Дзинпин са провели двустранен разговор в Шънджън, продължил повече от два часа, съобщава Кремъл. По официална линия двамата са обсъдили двустранните отношения, стратегическото сътрудничество и регионалните кризи. В сухия език на дипломацията над сто и двадесет минути разговор в навечерието на среща с трети играч означават едно: сверяване на червените линии, за да не може Вашингтон да вбие клин между двамата съседи.

През последните години част от анализаторите във Вашингтон обсъждат варианта за така наречения „обратен Никсън“ – опит на американската администрация да откъсне Москва от Пекин чрез частични отстъпки в Източна Европа, подобно на маневрата на Хенри Кисинджър и Ричард Никсън спрямо Мао Дзъдун през 1972 г. Икономическата реалност през 2026 г. прави подобен завой трудно осъществим на практика. Стокообменът между Русия и Китай надхвърли прага от 240 милиарда долара годишно, като над деветдесет процента от разплащанията се извършват в юани и рубли извън западните клирингови системи.

Руският износ на суров петрол по тръбопровода ВСТО (Източен Сибир – Тихи океан) и по море, доставките на природен газ по трасето „Силата на Сибир“, както и насрещният поток от китайски металорежещи машини, микроелектроника, тежкотоварни автомобили и компоненти с двойна употреба превърнаха Пекин в основен икономически тил на руската държава. За Китай пък Русия е сигурен източник на евтини суровини и стратегически фланг, който не може да бъде прекъснат от американския Седми флот в Малакския проток. При тази степен на обвързаност Си Дзинпин няма интерес да оставя Путин насаме с Тръмп без предварително съгласувана рамка, а Москва не може да си позволи да загуби китайския финансов и търговски чадър заради несигурни обещания от Белия дом.

Официалните комюникета на Кремъл естествено не разкриват какви точно гаранции са си разменили двамата лидери по време на тези два часа. Дали Пекин е поискал от Москва да не приема американски предложения, които биха засегнали китайските интереси в Централна Азия и Арктика, остава в сферата на предположенията.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com