Трудно е да си Гъзолизец Храбър и да имаш последователен морал, истинска емпатия. А не корпоративна.
Извинявам се, че ви развалям празниците.
Обаче.
Излизам навън, взимам си кафе, сядам на пейка под слънцето и си викам трябва да си взема някоя книжка от някой антиквар, и да си полегна в тиха, спокойна великденска София. Отивам при човечеца-антиквар и… намерих перфектното следпразнично четиво от голям наш изкуствовед. По-скоро от дъщеря му.
Тъй де, след яденето ми трябва и средство за баланс. Сега търся тоалетна. Внезапно ме обхвана четивно разстройство.
Но се запитах следното:
как ще се казва следващата й книга?
„Православието – хибридната кремълска религия, която съсипва България и вселената“ ?
„Молитва за грантове“?
„Тръмп – ах тая путински свиня, която ни остави без грантове“ ?
„Тате написа Тютюн, а аз го изпуших“?
Други идеи?
–-
Има два вида писатели. Едните пишат за да оцеляват. Други оцеляват за да пишат.
Има и паразитен трети – те не пишат, мъчат се, но пък разчитат на шуробаджанащина, родителска слава и лизане на ботуши.
ПС Къде е молитвата за Палестина? Или за ДР Конго? Или за Сирия и Ирак?
Трудно е да си Гъзолизец Храбър и да имаш последователен морал, истинска емпатия. А не корпоративна.
Post Comment