Уби го, а после плака за него

УБИЕЦЪТ, КОЙТО ПЛАКАЛ ЗА СВОЕТО „ПРИЯТЕЛЧЕ“: ЖЕСТОКОТО УБИЙСТВО НА 18-ГОДИШНИЯ ПЛАМЕН МИХОВ

На 10 септември 2002 г. 18-годишният Пламен Михов излиза от заведение в Шивачево. Той е при баба си и дядо си, преди да започне нов живот – току-що е приет за студент в Шуменския университет.

На следващия ден трябва да бъде просто един от онези млади хора, които стоят на прага между детството и живота на възрастните.

Вместо това изчезва.

Три дни по-късно полицаите ще намерят тялото му край изоставения рудник „Миньор“ в землището на Сборище. А начинът, по който е убит, ще потресе дори криминалисти с дългогодишен опит.

Още тогава сливенският вестник „Сливенски НОВИНИ“ пише, че и най-възрастните полицаи и следователи в региона не си спомнят по-жестоко убийство. Архивът на изданието описва как младежът е бил окован с белезници, бит, душен и прегазен, след което тялото му е било затрупано с камъни в яма.

Пламен е само на 18.

И е убит от човек, когото познава.

Последната вечер

Вечерта на 10 септември Пламен е в Шивачево. След 22:30 ч. той се качва в джипа на 21-годишния Пламен Трухчев от Сборище. Двамата се познават.

От този момент нататък следите на младия студент се губят.

Родителите му подават сигнал и започва издирване. Полицията работи бързо. Само за няколко дни разследването стига до Трухчев, който е задържан на 14 срещу 15 септември. За евентуално съучастие е задържано и 14-годишно момче от Сборище.

Но най-страшното предстои.

Пламен е намерен край изоставения рудник „Миньор“.

Разследването установява, че е бил подложен на продължително насилие. Ръцете му са били заключени с белезници. Бил е удрян с метален предмет, душен с въже и колан. След това е бил прегазен с джипа. Накрая тялото му е било заровено в плитка яма и затрупано с камъни.

В ранните съобщения на полицията се посочва и че от него са взети лични вещи, бижута и пари. Част от вещите са били открити в домовете на заподозрените, други са били изхвърлени или предадени в заложни къщи.

Впоследствие около мотива се появяват различни версии. Първоначално разследващите разглеждат грабеж като вероятна причина. По време на съдебния процес прокуратурата говори за престъпление без ясен мотив, извършено с особена жестокост. В по-късни разкази за случая се споменава и обида като повод за избухването на Трухчев.

Но какъвто и да е бил поводът, нищо не може да обясни последвалото.

Търсил го с родителите му

Може би най-зловещата подробност от целия случай не е само начинът, по който е убит Пламен.

А поведението на човека, който го е убил.

Докато семейството търси изчезналото момче, Трухчев също се включва в търсенето.

Според архивния разказ на „Сливенски НОВИНИ“ той дори отива при близките и плаче за изчезналия си „приятел“. Така човекът, който вече знае какво се е случило с Пламен, стои пред неговите роднини и се преструва, че също го търси.

Тъкмо тази подробност превръща престъплението от жестоко убийство в история за ужасяваща измама към хората, които отчаяно чакат детето им да се върне.

За тях тези дни са надежда.

За убиеца – роля.

Детето, което знае

Разследването получава ключов тласък и от 14-годишно момче от Сборище, известно с прякора Марло.

То е свидетел на случилото се, но първоначално мълчи, защото е било заплашено. По-късно разказът му става един от основните елементи в съдебното дело.

Страхът му обаче не приключва с убийството.

По време на процеса родителите на момчето предават на адвоката на семейство Михови анонимно писмо, изпратено от Шивачево. Посланието е кратко и зловещо:

„Марло, ще те целуват студен!“

Писмото е получено през март 2003 г., а пощенското клеймо сочи Шивачево.

Така убийството продължава да хвърля сянка върху хората, които са били близо до него.

Съдът в Ямбол

Делото не се гледа в Сливен. Върховният касационен съд го премества в Ямбол, след като сливенски съдии си правят отвод заради роднинска връзка на техен колега с жертвата. Процесът се провежда при засилени мерки за сигурност.

Трухчев не се признава за виновен.

Пред съда той отрича да е убиецът на Пламен и моли за снизхождение. Защитата оспорва доказателствата и настоява да бъдат отчетени смекчаващи вината обстоятелства, включително младата му възраст. Прокуратурата обаче настоява за най-тежкото наказание заради особено жестокия и мъчителен начин, по който е извършено убийството.

Съдът приема обвинението.

През 2003 г. Пламен Трухчев получава доживотен затвор без право на замяна за умишленото убийство на 18-годишния Пламен Михов, извършено по особено жесток и мъчителен начин. На родителите на жертвата са присъдени по 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Историята обаче има още един неочакван обрат.

Парите, които родителите не задържат

През 2005 г. родителите на Пламен вземат решение да дарят присъденото им обезщетение от общо 50 000 лева на домовете „Майка и дете“ в Сливен и Ямбол. Към дарението адвокатът на семейството добавя и своя хонорар.

Това е трудно да се забрави.

След като някой е отнел живота на детето им, те получават пари като компенсация за непоправимата загуба.

И решават да ги дадат на други деца.

Не могат да върнат своя син.

Но могат да помогнат на чужди деца.

Момчето, което така и не стана студент

Пламен Михов е на 18 години.

Току-що е приет в университет.

Пред него е трябвало да има студентски години, приятелства, първа работа, любов, семейство, собствен живот.

Всичко това приключва край един изоставен рудник.

Историята му остава в архивите на Сливен като едно от най-жестоките убийства, разследвани в региона. Случаят е припомнян и години по-късно в телевизионни криминални предавания. В репортаж на Би Ти Ви от 2002 г. самото престъпление е представено като убийство на 18-годишен младеж, извършено от негов познат, а Трухчев е посочен като излежаващ доживотната си присъда.

Но зад криминалната статистика остава нещо много по-просто.

Едно момче е излязло вечерта.

И никога не се е прибрало.

Родителите му са чакали.

Близките му са го търсили.

А човекът, който е знаел истината, е стоял до тях и е плакал за „изчезналото приятелче“.

Пламен е трябвало да започне живота си като студент.

Вместо това на 18 години става име в криминалните архиви.

И най-жестокото в тази история не е само начинът, по който е отнет животът му.

А колко много живот е имало още пред него.