Убиецът на бащата на Илияна Йотова умря в затвора и не дочака решение по молбата му за помилване

Илия Стоянов издъхва през октомври 2017 г., след като прекарва 14 години зад решетките за убийството на кмета на Сливница д-р Малин Тодоров. Две години преди края на присъдата си той се надява да бъде освободен предсрочно и отправя молба за помилване до дъщерята на жертвата – тогавашния вицепрезидент Илияна Йотова.

Една от най-тежките лични трагедии в живота на Илияна Йотова се разиграва на 21 август 2003 г. Тогава баща й – д-р Малин Тодоров, кмет на Сливница, е нападнат с нож във влака София – Драгоман. Въпреки усилията на лекарите в „Пирогов“ той умира на следващата сутрин. Извършителят е заловен след двудневно издирване, а по-късно получава 16 години затвор. Четиринайсет години след престъплението Илия Стоянов умира зад решетките, без да дочака нито края на наказанието си, нито решението по молбата за помилване, която е отправил до дъщерята на убития.

През 2017 г. историята отново излиза наяве, след като самата Йотова разказва, че е получила молба от човека, отнел живота на баща й. По онова време тя е вицепрезидент и има правомощия да участва в процедурата по помилване. Въпреки това не пожелава лично да се ангажира с казуса. Причината е дълбоко лична – не иска решението й да бъде повлияно от преживяното, нито да бъде обвинена в субективност.

„Това е най-големият удар, който съм получавала в живота. Баща ми бе убит във влака за Сливница“, споделя Йотова пред вестник „Ретро“. Тя разказва, че когато получила досието на затворника, нямала сили дори да го прочете. „Не искам да научавам подробности, които не съм знаела, това няма да върне татко!“, казва тя пред „24 часа“. Йотова оставя решението на комисията и президента, без да се интересува как е приключила процедурата.

Стоянов обаче не успява да дочака отговор. Според публикации от октомври 2017 г. той умира в Софийския затвор, където изтърпява присъдата си. Тогава е на 87 или 88 години – медиите посочват различна възраст. До края на наказанието му остават около две години. Той е сред най-възрастните затворници в страната и не работи в затвора заради напредналата си възраст и здравословното си състояние. Така не се възползва и от възможността трудът да се зачита по-благоприятно при изчисляването на изтърпяното наказание.

Според публикации в пресата, позоваващи се на негови съкилийници, в последните месеци здравето му се влошава сериозно. Вестник „Телеграф“ съобщава, че страдал от слабинна херния, имал силни болки, гадене и повръщане, а понякога не можел да се храни. На 16 октомври 2017 г. състоянието му рязко се влошило в килията. Била извикана спешна помощ и той бил откаран в болница, но лекарите не успели да го спасят. Тези подробности са разказани от хора от затвора и не са представени като официално медицинско заключение.

По данни, цитирани тогава от медиите, Стоянов се надявал да бъде освободен, за да прекара последните си дни извън затворническите стени. Съкилийници разказвали, че бил убеден, че над него тегне проклятие от семейството на убития кмет. Според техните думи всеки ден ръсел захар, за да се предпази от уроки. Дали действително е вярвал, че е прокълнат, или това е било начин да обяснява собствените си страхове и нещастия, остава неизвестно.

Но трагедията започва много по-рано – в едно обикновено пътуване с влак през август 2003 г. Сутринта на 21 август Илия Стоянов се качва на влака за Драгоман от Централната гара в София. На гарата в Костинброд забелязва, че в един от вагоните се намира д-р Малин Тодоров, кметът на Сливница, с когото от известно време е в конфликт заради имот.

Според основната версия, разпространена още в първите дни след престъплението, мотивът е спор за собствеността върху реституиран терен в центъра на Сливница. Стоянов твърдял, че кметът му е отнел имот, който смятал за свой. Впоследствие той обяснявал, че е искал да си отмъсти заради тази несправедливост. Така личният конфликт прераснал в жестоко нападение, което завършило с убийство.

Малко преди влакът да пристигне в Сливница, Стоянов се приближава до купето на кмета. Носи бастун и свит на руло вестник. Под него е скрит нож. Двамата си разменят остри реплики, след което възрастният мъж напада Тодоров и го пробожда многократно. Според първоначалните съобщения раните са четири – в областта на гърдите и корема. Нападателят успява да се отдалечи, докато пътниците се опитват да помогнат на пострадалия.

Д-р Тодоров е откаран по спешност в „Пирогов“. Лекарите правят продължителна операция, но нараняванията се оказват фатални. На следващата сутрин, 22 август, кметът на Сливница умира от сърдечна недостатъчност. Вестта за смъртта му е тежък удар за семейството, а за дъщеря му Илияна Йотова започва един от най-трудните периоди в живота й.

Междувременно полицията започва издирване на нападателя. В акцията са включени десетки служители и специално обучени кучета. Стоянов успява да се укрие почти две денонощия. На 23 август е открит от двама магистрални полицаи в района на Хераковското ханче по пътя към Калотина. Униформените забелязват човек в храстите. Когато се приближават, пред тях се появява възрастен мъж с бастун и следи от кръв по лицето. При проверката установяват, че това е издирваният за убийството на кмета.

Първоначално Стоянов отрича да е извършил престъплението. Пред журналисти твърди, че не се е укривал, а просто се прибирал пеша към София. По време на разпитите обаче става ясно, че между него и жертвата е имало продължителен спор за имот. Пред съда през август 2003 г. той също отрича обвинението и настоява, че е невинен. В същото време адвокатът му съобщава, че пред следовател е признал извършеното и е посочил като мотив имотния конфликт.

На 20 май 2004 г. Софийският градски съд произнася присъдата – 16 години лишаване от свобода. По това време Илияна Йотова е сред най-активните лица на БСП и ръководи пресцентъра на партията. Минути след съдебното решение тя заявява, че семейството няма да обжалва, защото е получило търсената справедливост. „Искрено се надявам убиецът на баща ми да не изживее 16-те години, на които е осъден“, казва тя.

Тези думи звучат особено тежко на фона на случилото се повече от десетилетие по-късно. Стоянов действително не доживява края на присъдата си. През 2017 г. умира в затвора, след като е прекарал там 14 години. Не получава свободата, за която се е надявал, а молбата му за помилване остава без решение, което да промени съдбата му.

Години по-късно Илияна Йотова отново се връща към тази история. През 2026 г., вече в качеството си на президент, тя припомня, че молбата на Стоянов е била единственият случай, в който не е пожелала сама да носи отговорност за решение по помилване. В това има особена човешка драма – човекът, осъден за убийството на баща й, е поискал милост именно от нея, а тя е трябвало да остави личната болка настрана и да се отдръпне от процедурата.

Историята на Илия Стоянов завършва зад стените на затвора, но за семейството на д-р Малин Тодоров присъдата не може да върне изгубения живот. За Илияна Йотова убийството остава събитие, което тя определя като най-тежкия удар в личната си съдба. А молбата за помилване се превръща в още един болезнен епизод от трагедията, започнала във влака за Сливница през август 2003 г.