Учени обясняват откъде е дошла водата на Земята
Учени са постигнали значителен напредък в търсенето на обяснение за произхода на водата на Земята, пише в. „Дейли мейл“, цитиран от БТА.
Океаните на Земята са уникални в Слънчевата система и са от съществено значение за живота, но според експерти нашата планета не винаги е била толкова синя. Изследователи от Университета на Ню Мексико твърдят, че Земята може да е била напълно суха, когато се е формирала. Според изненадващото им твърдение нашата планета може да е образувала цялата вода, която виждаме днес, директно от скалните си ресурси.
Те предполагат, че скални камъчета са се сипели от небето по време на ранното формиране на младата планета, реагирайки с богата на водород атмосфера. Железният оксид в тези скали е реагирал с водорода при екстремна топлина, за да създаде вода и чисто желязо, което впоследствие е формирало металното ядро на планетата.
Въз основа на резултатите от лабораторни експерименти изследователите допускат, че по този начин може да се е образувало количество вода, равняващо се на стотици океани.
„Гледайки голям воден басейн, е трудно да си представим, че тази вода може да е била създадена преди 4,5 милиарда години в адска атмосфера, но това е напълно възможно“, казва съавторът на изследването професор Закари Шарп, специалист по планетарни науки от Университета на Ню Мексико.
Фактът, че на нашата планета има изобилие от вода в течно състояние озадачава астрономите.
Учените смятат, че Земята, както и всички останали планети в Слънчевата система, са се образували от въртящ се пръстен от прах и скали, наречен протопланетен диск. В близост до центъра му – там, където днес се намират вътрешните планети, слънчевата радиация е била толкова силна, че молекулите на водата най-вероятно са били разградени до водород и кислород.
Тъй като обаче днес на Земята безспорно има вода, загадката е да се обясни откъде се е появила тя. „Предишните представи за произхода на водата на Земята се основават на външен източник, като например комети или метеорити“, казва професор Шарп.
Тези така наречени „ледени камъчета“ биха се образували в по-отдалечените и студени краища на Слънчевата система, приближавайки се едва по-късно към Земята.
Това обаче би изисквало планетата ни да бъде ударена от огромен брой комети в ранния етап на своето формиране, което някои експерти смятат за малко вероятно.
Вместо това, професор Шарп и неговите съавтори предлагат хипотезата, че по-голямата част от водата на Земята е образувана на самата планета от скални минерали и водород.
Много учени днес вярват, че планетата се е формирала, когато малки камъчета са се натрупали, за да образуват по-голямо планетно тяло – процес, известен като акреция на камъчета.
Когато планетата е станала достатъчно голяма, тя се е сдобила с гореща водородна атмосфера с високо налягане, която е могла да реагира с железния оксид в падащите камъчета, за да образува вода.
За да проверят тази теория, изследователите са нагрели скални проби до температури между 1200 и 1400 градуса по Целзий в потоци от водород и, за сравнение, хелий.
В статията си, публикувана в сп. „Нейчър джиосайънс“ (Nature Geoscience), учените посочват, че 80 процента от железния оксид в пробите, подложени на действието на поток от водород, се се превърнали в чисто желязо, като в рамките на минути се е отделила вода.
Подобна реакция не е наблюдавана при пробите, подложени на действието на хелий, което показва, че горещата водородна атмосфера е от ключово значение.
„Въз основа на получените резултати бяхме доста изненадани да установим, по този начин вероятно са били произведени количества вода, равни на стотици океани“, казва Закари Шарп.
Това навежда на мисълта, че „дъждът от камъчета“ може да е бил от решаващо значение за образуването на „животворни“ океани в ранната история на Земята.
Изследването може да има и някои сериозни последствия за търсенето на извънземен живот сред звездите.
Учените смятат, че много скалисти планети са се образували чрез акреция на камъчета, което означава, че на тях е възможно да протекат същите реакции, водещи до образуването на вода.
Вместо да чака водата да пристигне от космоса случайно под формата на лед или минерали, богати на вода, една растяща планета би могла просто директно да създаде свои собствени океани. Това означава, че много повече скалисти планети с размерите на Земята биха могли да разполагат с изобилие от вода в течно състояние, отколкото се е предполагало досега.
„Идеята за акрецията на камъчета все още е сравнително нова. Тя се обсъжда едва от последното десетилетие. Изглежда обаче, че тази идея решава много проблеми, които съществуват в настоящата парадигма за формирането на планетите“, казва още Шарп.
„Сега виждаме, че това може да обясни и защо нашата планета е обитаема. По аналогия можем да очакваме, че на други небесни тела с размерите на Земята, обикалящи около други звезди, също може да има вода и вероятно живот“, допълва изследователят, цитиран от „Дейли мейл“.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Post Comment