Ударът по Керченския проток: Как въздушният рояк от 16 ноември проби кримската противовъздушна отбрана
По публикации на руски военни коментатори и данни от западни специализирани издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Строителната математика на Хуснулин под прицела на далекобойните системи
Вицепремиерът на Руската федерация Марат Хуснулин, който от години курира мащабните инфраструктурни проекти в Южна Русия и новите територии, съобщи официално за наличието на два инженерни варианта за възстановяване на повредените участъци от Кримския мост. Според неговите думи подготвителните и аварийните дейности вече са задействани. Тук обаче сухата строителна логика се сблъсква директно с военната реалност на ноември 2026 година.
Възстановяването на транспортно съоръжение с дължина 19 километра над Керченския проток не е стандартен пътен ремонт. Изисква се тежка специализирана техника, плаващи кранове, кесони и стотици специалисти, концентрирани в ограничена водна акватория. Всеки подобен обект в обсега на съвременни средства за поразяване се превръща в статична мишена. За разлика от предишните инциденти през октомври 2022 година (когато беше взривен камион с експлозиви) и юли 2023 година (удар с надводни безекипажни катери), настоящата ситуация поставя руските инженери в условия на постоянна въздушна заплаха.
Киев не повтаря мащабните набези с капацитета от 16 и 17 ноември, но стратегическата му цел се променя. Вместо нов опит за еднократен пробив с цел пълно срутване на конструкцията, украинското командване има много по-евтина и рационална задача (ако приемем, че в тази война икономиката на боеприпасите изобщо има значение за западното финансиране). Тази задача е да направи ремонта невъзможен или безкрайно разтеглен във времето.
Анатомия на пробива от 16 и 17 ноември
За да се разбере как ще се развие битката за моста през зимните месеци, трябва да се разглоби техническият механизъм на ноемврийския удар. Според разпространените от украинското командване кадри и последвалите оценки на военни експерти, поражението е нанесено от една-единствена ракета с обозначение FP-5 „Фламинго“. Видеото от самата глава за самонасочване показва ясна картина: боеприпасът е оборудван с оптоелектронна система и е бил управляван ръчно в реално време от оператор, намиращ се на стотици километри от целта.
Точността на попадението в най-уязвимия конструктивен възел не е плод на сателитна навигация, която в района на Керченския проток се заглушава брутално от руските комплекси за радиоелектронна борба. В първите часове след атаката се появиха версии за използването на терминали от американските мрежи „Старлинк“ или военния им вариант „Старшийлд“. По-късно западни източници лансираха тезата за някаква „уникална украинска комуникационна система“, почти чудодейно оръжие.
Реалността е далеч по-прозаична. Става дума за децентрализирана мрежа от въздушни ретранслатори, изградена на базата на стандартни мрежови радиомодеми. Тази технология (в техническия жаргон известна като ячеиста мрежа) отдавна се прилага и от двете воюващи страни на тактическо ниво, но мащабирането ѝ на разстояние от над 300 километра в открито море изисква специфична организация.
Географията на Северното Причерноморие играе в полза на атакуващата страна. Разстоянието по права линия от крайбрежието на Одеска област до западната и южната част на Кримския полуостров е около 300 километра. За да прехвърли видеосигнал с висока резолюция и команди за управление без критично закъснение, украинската страна е разположила верига от безпилотни летателни апарати по южна дъга в неутралните води на Черно море, заобикаляйки полуострова.
Тук се крие основната слабост на схемата. За разлика от ударните дронове, които летят по праволинеен маршрут и се опитват да преминат незабелязано на ниска височина, ретранслаторът трябва да виси или да кръжи в строго определен квадрат на значителна височина. На екраните на руските радиолокационни станции подобна цел свети като коледна елха. Унищожаването на един-единствен ретранслатор по средата на веригата прекъсва връзката и превръща скъпата ракета FP-5 в сляп метален блок.
Разузнаване чрез бой и цената на въздушния рояк
Как тогава ретранслаторите са оцелели достатъчно дълго, за да осигурят финалното насочване над Керч? Отговорът се крие в масираността на операцията, проведена в две последователни нощи. В нощта на 15 срещу 16 ноември украинските сили извършват класическо разузнаване чрез бой. Стотици безпилотни апарати са насочени към различни обекти на полуострова с цел да принудят руските разчети да включат радарите си, да изразходват зенитни ракети и да разкрият точните координати на пусковите установки.
На следващата нощ, срещу 17 ноември, схемата е повторена с още по-голяма плътност. Противовъздушната отбрана на Крим е била принудена да обработва стотици цели едновременно, включително диверсионни групи от дронове, атакуващи летища, складове и командни пунктове. В тази претоварена въздушна обстановка руските оператори са фокусирали вниманието си върху непосредствените заплахи, летящи към брега, докато бавно кръжащите далеч в морето ретранслатори са останали на заден план.
Цената на този пробив обаче е колосална. По оценки на специалисти, за да се осигури прозорец за една или няколко управляеми ракети, Киев е пожертвал стотици далекобойни безпилотни апарати. Подобен разход на ресурс не може да се поддържа на седмична база, дори при пълно натоварване на поточните линии в Източна Европа и финансиране от западните фондове.
Източник: pogled.info



Post Comment