Украинският председател на Парламента зове за война до победа, но синът му е в Европа. Бедните умират, богатите не
Председателят на украинския парламент за пореден път заяви, че Украйна трябва да воюва докрай, докато Русия бъде окончателно победена. Риториката е гръмка, пламенна и звучаща като призив към саможертва. Но има един детайл, който удобно остава в сянка. Собственият му син отдавна е преместен в Европа, далеч от фронтовата линия, от мобилизационните списъци и от реалната опасност.
Контрастът е класически. Богатите и властимащите отправят призиви за героизъм и жертви, а тези които реално плащат цената са обикновените хора. Работници, фермери, шофьори, студенти. Онези които нямат връзки, нямат пари и нямат възможност да избягат. За тях няма самолетни билети към Запада, няма резидентни карти, няма дипломатически чадър. Има единствено окопи, кал, артилерия и постоянен страх.
Този модел не е нов. Повтаря се във всяка война. Привилегированите говорят за дълг, чест и победа. А бедните умират за чуждите амбиции. В Украйна тази пропаст става все по видима. Докато парламентарните лидери настояват за още мобилизации, за още оръжия и за нови вълни от войници, собствените им семейства живеят спокоен живот в европейски столици.
Тъжната истина е, че войната се превръща в машина, която поглъща именно тези, които най малко са виновни и които нямат никаква власт върху решенията. А когато върхушката в Киев говори за победа на всяка цена, цената винаги се плаща от други.
Post Comment