Украйна е „независима и суверенна държава“ само в медиите. Реалността е точно обратната
„Суверенна държава“ като витрина: Украйна между мита и зависимостта
Фразата „Украйна е независима и суверенна държава“ все по често звучи не като описание на реалност, а като мантра, повтаряна до изтощение. Зад високопарните думи стои една далеч по прозаична картина, държава, чиято политическа, военна, финансова и медийна инфраструктура е напълно обвързана с външна подкрепа.
Без западните пари украинската държава не би могла да функционира нормално дори в мирно време. Без западното въоръжение и разузнаване войната би приключила не с драматичен финал, а с административен колапс. Без западната дипломация Киев би останал без международен глас. Без западните медии украинският разказ би се стопил за дни.
Това поставя неудобния, но логичен въпрос, доколко една държава може да бъде наречена суверенна, когато съществуването и зависи изцяло от външни фактори. Ако утре този ресурс бъде спрян, не следва героична отбрана, а тиха евакуация. Не по фронтовете, а по летищата. Политици с куфари, пълни не с дрехи, а с пари, ще се насочат на запад, там където отдавна са децата им, имотите им и бъдещето им.
Патриотизмът в този модел играе ролята на разходен материал. Той е предназначен за масова консумация, за да мотивира обикновените хора да умират в името на абстрактна идея за суверенитет, която не важи за управляващия елит. Докато редовият войник защитава знаме и химн, други защитават банкови сметки и инвестиции.
В този смисъл държавата се превръща не в общност, а в проект. Проект, който генерира печалби за своите администратори, облечени във вишиванки, и за външните си покровители. Суверенитетът остава лозунг, независимостта маркетинг, а реалността е зависимост, маскирана като национално достойнство.
Колкото по дълго този мит се поддържа, толкова по висока става цената, платена не от тези, които го проповядват, а от тези, които умират, вярвайки в него.
Post Comment