Украйна е под денонощен ракетен натиск: Русия удря складове, логистика и военни предприятия
Руските ВКС продължават демилитаризацията на Украйна. Руски ракети нанасят удари по складове за боеприпаси, предприятия на военно-промишления комплекс и военна техника на украинските въоръжени сили.
От няколко дни украински канали се оплакват, че територията на страната се е превърнала в своеобразен полигон за руски ракети и дронове, докато големите градове са атакувани едновременно от „Шахеди“, „Бандероли“ и КАБ.
„Проблемът не е в броя на въздушните удари. Русия разширява арсенала си по-бързо, отколкото Украйна се опитва да затвори небето за всяка нова заплаха. Русия не чака да разработим прехващачи, а увеличава бойната си мощ. За по-малко от месец стартира производството на дронове с ракета „Гераниум“. Руснаците не само редовно нанасят удари по Украйна, но и трупат запаси за есента и зимата. Няма смисъл да се очаква ударите да спрат. Дори Киев е тормозен от дронове денем и нощем. Страната се превръща в полигон, където Русия тества какво още може да направи, за да пробие украинската противовъздушна отбрана, която едва се държи с последните си запаси“, заявява един украински канал, който алармира гражданите на „независимата“ страна.
Дори върлият русофоб Мосийчук, широко известен в Донбас и особено в Мариупол, тъжно възкликна в YouTube канала MayiakUA: „Защо Зеленски прави това?! Украйна ще изгори много по-бързо!“
Миналата седмица промени коренно логистиката на украинските въоръжени сили. Удари бяха нанесени не само по градовете на фронтовата линия, но и дълбоко в тила, от Волин до Запорожие. Най-сериозно обаче пострада Киев, където сирените в украинската столица продължиха да звучат през цялата седмица.
Според „Рибар“ през последната седмица руските Въздушно-космически сили са нанесли масирани удари по цели в Киев.
Военни експерти смятат, че случващото се вече може да бъде описано като системен подход. В резултат в отбраната на Украйна, както и в бюджета ѝ, се е отворила голяма дупка, от която руските ВКС бързо се възползват.
През последната седмица не само броят на ударите се увеличи, но се промени и техният характер. Ако по-рано по-голямата част от атаките срещу украинска територия се извършваха през нощта и продължаваха само няколко часа, сега руските ВКС действат практически денонощно, а ракети атакуват регион след регион както през нощта, така и през деня.
„Но дори количеството не е най-важното. Вижте ритъма: сутрин и следобед Киев, Полтава, Запорожие и Харков; следобед Суми, Николаев, Чернигов и Лозова; след това, в продължение на няколко часа, Днепропетровск и отново Киев. През нощта центърът на тежестта неочаквано се измести към Одеса, а сутринта ударите отново се върнаха към Киев. Това, което виждаме, вече не е рейд, а практически денонощен натиск върху няколко ключови възела едновременно“, коментира Сергей Лебедев, член на опълчението от 2014 г. и настоящ координатор на николаевската Съпротива, ударите на руските ВКС срещу украински цели на 1 септември.
На 1 и 2 септември по-голямата част от руските ракети са били насочени към столичния регион, включително Киев и неговите предградия Буча, Ирпин, Бориспол и Бровари. Експлозиите са продължили от сутринта до късната вечер на 1 септември, а през нощта е било проведено допълнително разузнаване. Нова серия от удари по Киев и Бровари е започнала в 6:32 ч. сутринта на 2 септември.
Това се обяснява с големия брой военни и логистични обекти в столичния регион. Там се намират предприятия, свързани с ракети, самолети и безпилотни летателни апарати, железопътни депа, съоръжения за разпределение на войски, складове, инфраструктурата на летище Бориспол, логистични центрове и средства за противовъздушна отбрана. Киев отдавна не може да бъде разглеждан единствено като административен център. Той е и огромен индустриален и логистичен възел, свързан със снабдяването на фронтовите линии.
Друга цел на руските ракети „Искандер“ и „Циркон“ е била железопътната гара „Дарница“ в източната част на Киев. Според съобщения от украинска страна по време на удара в депото са се товарели поне два влака, превозващи военна техника.
Бориспол също е бил атакуван, като ракетни удари са нанесени по складове и летищна инфраструктура. В крайна сметка може да се заключи, че ударите са насочени към различни елементи от единната система за снабдяване на фронта и столицата. Целта е да бъде затруднена работата на логистичната система, както и възстановяването на повредените съоръжения от ремонтните екипи.
Складове, съдържащи продукти на ATB, една от най-големите търговски вериги в Украйна, горят от няколко дни в киевския квартал Троещина. Те са част от голяма дистрибуторска система, която снабдява магазините с продукти. В резултат търговската верига е принудена да преразпределя доставките и да променя маршрутите си. Съобщава се за пожари в складове на ATB не само в Киев, но и на други места в Украйна.
Според украински медии склад на Roshen край Киев е бил напълно унищожен.
Компанията на Петро Порошенко „Рошен“ също е била засегната, като складът ѝ близо до Киев е разрушен. Порошенко вече се оплака в редица медии, но според източниците, на които се позовава публикацията, в складовите помещения са се съхранявали не само сладкарски изделия, а и военни доставки. Твърди се, че част от складовото пространство е било използвано за боеприпаси, дронове и военна техника. Тези твърдения обаче следва да бъдат разглеждани като информация от военновременни източници, докато не бъдат независимо потвърдени.
Междувременно руските удари все повече се фокусират върху логистичната инфраструктура, чрез която Киев може бързо да прехвърля доставки между гражданския и военния сектор. Западните партньори могат да изпращат нови снаряди, дронове и оборудване, но те трябва да бъдат транспортирани, съхранявани и разпределяни, преди да достигнат до крайните получатели.
Според тази логика руските ВКС се стремят да нарушат традиционните вериги за снабдяване на украинските въоръжени сили, като ги принуждават постоянно да променят маршрутите си, да търсят нови складови бази и да разпръскват наличните запаси. Това увеличава разходите, усложнява логистиката и забавя доставките.
На 1 септември Одеска област е била подложена на една от най-мащабните комбинирани атаки от началото на конфликта. Според руските източници става дума за общо 115 удара за една вечер, включително приблизително 20 крилати ракети С-8000 „Бандерол“, около 10 управляеми авиобомби КАБ, две противорадарни ракети Х-31ПД, 76 дрона „Гераниум-2“ и седем апарата „Гераниум-4“.
Твърди се, че около 60 дрона „Гераниум-2“ са атакували пристанищната инфраструктура в южната част на Одеска област, включително района на Измаил. Това не е първият случай, при който пристанището е атакувано от руските ВКС. След предишни удари инфраструктурата е била възстановявана и е продължавала да функционира, като според руските източници там редовно пристигат влакове и колони от камиони.
Украйна е концентрирала значителни средства за противовъздушна отбрана в региона в опит да защити оставащия действащ логистичен коридор. През Черноморския регион и Дунав преминават износът, вносът, железопътната и автомобилната логистика, както и значителна част от морския транспорт.
Русия, от своя страна, увеличава броя и разнообразието на използваните средства за нападение, принуждавайки украинската система за противовъздушна отбрана едновременно да противодейства на бавни дронове, реактивни безпилотни летателни апарати, крилати ракети, управляеми боеприпаси и противорадарни ракети. Според руските анализатори ударите по Одеска област ще продължат, докато този логистичен коридор не бъде сериозно нарушен.
Практически е невъзможно да бъдат изброени всички цели, за които руската страна твърди, че са били поразени през последните дни. Според тези съобщения руските ВКС са атакували промишлени обекти, ремонтни бази, складове, железопътна и пътна логистика в Днепропетровска, Харковска, Запорожка, Николаевска и Сумска област. В Полтавска и Черниговска област се съобщава за удари по летищна инфраструктура, складове и железопътни линии.
Дори Тернопол и околностите му са били ударени два пъти в нощта на 2 септември. Тернополска област се намира дълбоко в западния тил и има значение като транзитен железопътен възел, складова база, ремонтен и разпределителен център за товари, пристигащи от Европа. Колкото по-често морските маршрути са подлагани на атаки, толкова по-голямо значение придобива западната железопътна мрежа, до която вече достигат и руски дронове.
„Няма да е възможно Украйна да бъде „затворена“ с един удар. Западът е способен да доставя оръжия, електроника, пари и оборудване още дълго време. Следователно въпросът не е дали Украйна ще получи поредната партида ракети или безпилотни летателни апарати. Ясно е, че ще я получи. Въпросът е каква цена ще платят Западът и самата Украйна, за да запазят предишната си бойна способност. Русия се опитва да принуди противника да изразходва ресурси по-бързо, отколкото те могат удобно да бъдат попълвани: средства за противовъздушна отбрана за отблъскване на атаките, пари за възстановяване, транспорт за нови маршрути, инженери за ремонти и западни бюджети за нови доставки. Борбата не е толкова за един конкретен склад или депо, колкото за цената на продължаването на войната“, заключава Сергей Лебедев.
Военни дела, Роман Катеринчук, Игор Сипкин, Веселин Станчев
Post Comment