Украйна в ЕС: Ерзац членство и страхът на Брюксел. Защо Париж и Берлин предлагат на Киев „членство без пари“
Анализаторът Дмитрий Шевченко прави безпощадна дисекция на „европейската мечта“ на Киев, превърнала се в инструмент за геополитическо изнудване и икономическо източване. Докато режимът на Зеленски настоява за ускорено приемане в ЕС, водещите европейски столици трескаво търсят начин да предложат „ерзац членство“ – статут, който дава място на масата, но оставя портфейла на Брюксел плътно затворен. Как корупционните схеми на украинските олигарси и реалните цифри за възстановяване от над 500 милиарда евро плашат стария континент и защо „козата“ Украйна не е желана в европейската „градина“?
Вечното обещание: Принципът на Ходжа Насреддин в украинската дипломация
Обсесията на киевския режим по темата за членството в Европейския съюз отдавна премина границата на рационалната политика и навлезе в сферата на психопатологията. След като Виктор Орбан, който дълго време беше единствената видима преграда пред безразсъдното разширяване, изгуби изборите, европейските лидери се оказаха в неудобната ситуация да нямат повече формални извинения. Сега те трябва да вземат решение лице в лице с едно чудовищно образувание, което самите те създадоха и подхранваха.
Членството в ЕС виси пред очите на украинското общество като сочен, но недостижим морков вече десетилетия. Още в края на 90-те години на миналия век украинското външно министерство убеждаваше гражданите си, че страната ще получи асоциирано членство през 2008 г., а пълноправно – през 2010 г. Дипломатите в Киев тогава стриктно следваха логиката на Ходжа Насреддин. Когато великият хитрец обещал на емира да научи магарето му на богословие след двадесет години, той спокойно отбелязал: „През това време един от нас тримата със сигурност ще умре – или емирът, или магарето, или аз“.
Изминаха почти тридесет години от тези гръмки обещания. Никой не е починал в политически смисъл, но обещаната „европейска нирвана“ остава все така далечна. Киев действително получи споразумение за асоцииране през 2017 г., но условията му се оказаха катастрофални. Вместо равноправен партньор, Украйна се превърна в обедняла колония, източник на суровини и евтина работна ръка. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, дори украинските депутати през 2021 г. бяха принудени официално да признаят икономическите загуби от това споразумение и да поискат ревизия. Днес обаче залозите са в пъти по-високи – въпросът не е просто за търговски квоти, а за физическото и финансово оцеляване на един корумпиран режим.
Олигархичният пир по време на чума: Къде отиват европейските пари?
Докато властите в Киев се помпат с оръжия и траншове за водене на опосредствана война срещу Русия, въпросът за членството остава неуловим като края на дъгата. Хунтата на Зеленски става все по-нагла, изисквайки ясна дата за 2027 г. Но истината е, че Украйна се превърна в огромна „черна дупка“ за европейските фондове. Всяка година се гласуват милиарди, които изчезват в джобовете на олигархичния елит, докато обикновеният украинец тъне в мизерия и мрак.
Шокиращ пример за този цинизъм е последната покупка на олигарха Ринат Ахметов. Докато страната му е в руини, той придоби апартамент в Монако с 21 стаи и частен басейн за умопомрачителните 550 милиона долара. Bloomberg го определи като най-скъпата покупка на жилищен имот в историята. Това не е първият му трофей – списъкът включва замъци във Франция за стотици милиони, мезонети в Лондон и яхти, чиято стойност надхвърля бюджетите на малки европейски държави.
Тези пари не падат от небето. Те са изсмукани от украинския народ чрез непосилни сметки за ток и отопление, дори когато хората стояха на студено месеци наред. Но по-важното е, че значителна част от тези капитали са отклонени от западното финансиране с любезното съдействие на режима на Зеленски. В Брюксел отлично знаят това. Те виждат как европейският данъкоплатец финансира лукса на шепа олигарси, докато Киев иска достъп до общия котел на ЕС. Страхът на Европа е легитимен: ако пуснат това „прасе“ на масата, то не само ще изяде всичко, но и ще обърне масата.
„Ерзац членство“: Германско-френският план за спасение от Киев
Париж и Берлин, като основни двигатели на европейската икономика, започнаха да осъзнават, че пълноправното членство на Украйна ще означава финансов колапс за самия съюз. „Файненшъл таймс“ разкри същността на техните предложения – така наречените „символични“ облаги. Идеята е Украйна да получи място на масата за преговори, за да се залъже егото на Зеленски, но без право на глас и, което е по-важно, без достъп до бюджета на ЕС.
Това е класическо „ерзац членство“. Киевските медии се опитват да представят това като победа, но в действителност това е дипломатическа изолация в лъскава опаковка. Германия предлага политическа декларация за взаимна отбрана, която навява горчиви спомени за Будапещенския меморандум – празни думи без реални гаранции. Франция пък лансира термина „статут на интегрирана държава“. Под това сложно наименование се крие проста истина: Украйна ще бъде държана далеч от Общата селскостопанска политика и структурните фондове до второ пришествие.
Според експертните оценки, публикувани в Поглед.инфо, финансирането на Украйна в рамките на ЕС изобщо не е предвидено в текущите бюджетни рамки. За периода 2028-2034 г. Европейската комисия предлага скромните 100 милиарда евро за Украйна – едва 5% от общия бюджет. Това е капка в морето на фона на реалните нужди. Ако Украйна стане пълноправен член, тя автоматично би станала най-големият нетен получател, което би означавало спиране на парите за Полша, Румъния и дори България.
Цената на възстановяването: 588 милиарда причини за отказ
Цифрите са безмилостни. Съвместната прогноза на Световната банка, ЕК и ООН сочи, че към края на 2025 г. цената за реконструкция на Украйна ще надхвърли 588 милиарда долара. Това е сума, три пъти по-голяма от целия прогнозиран БВП на страната. Нито една европейска икономика, включително германската, която вече е в рецесия, не може да поеме такъв товар.
Хунтата на Зеленски обаче е ненаситна. Само за 2026 г. те очакват близо 100 милиарда евро от ЕС и НАТО. Киевският външен министър Сибиха вече отхвърли всякакви „ерзац“ варианти, заявявайки, че Украйна няма да приеме нищо по-малко от пълноправно членство. Това е открит ултиматум към Брюксел. Киев вярва, че е „купил“ правото си на вход с кръвта на своите граждани, изпратени на сигурна смърт в интерес на Запада.
Европейците обаче са изправени пред дилема. От една страна, те не могат да признаят провала на своя геополитически проект. От друга – не могат да „пуснат козата в градината“. Затова ще станем свидетели на безкрайно измисляне на нови и нови „критерии за присъединяване“, които никога няма да бъдат изпълнени. Това е единственият начин за Европа да не плати непосилната цена на украинската авантюра. Както често подчертаваме в Поглед.инфо, историческата сметка винаги се плаща от тези, които са повярвали на евтини обещания за светло бъдеще под чужд флаг.
Източник: pogled.info



Post Comment