УЛТИМАТУМ ОТ ТЕХЕРАН: Иран постави 7 условия на САЩ и предупреди за „решителна война“
В нощта на 19 срещу 20 септември 2026 г. Доналд Тръмп съкрати с един ден уикенда си в Кемп Дейвид и се върна в Белия дом без официално обяснение. По същото време американски посолства в Близкия изток издадоха предупреждения за сигурността, а от Техеран дойде ясно послание: Иран е предал на Вашингтон седем условия за възобновяване на преговорите и е готов на „решителна война“, ако бъдат отхвърлени.
Това е най-рязкото дипломатическо движение на Иран след срива на Исламабадския меморандум от юни и връщането към открита конфронтация през лятото.
Секретарят на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резаи заяви пред „Ал Джазира“, че Катар е предал иранските условия на САЩ и че Техеран чака отговора на президента Тръмп.
В отделен пост в X Резаи написа:
„На правителството на САЩ са съобщени 7 условия на Иран за започване на каквито и да било преговори. Посланието на Техеран е ясно и без двусмислие: ако Вашингтон иска да излезе от бъркотията, която сам си е създал, и да не се заплита още повече в нея, няма друг път освен да приеме правата и условията на Иран.“
Същият ден той допълни пред телевизията: заплахите на Тръмп „няма да дадат резултат“ и Иран е „подготвен за решителна война“.
Тръмп кацна с „Марин Уан“ на Елипсата около 20:00 ч. вашингтонско време в събота — ден по-рано от планираното. Белият дом не даде причина. Съвпадението с иранското послание, ракетния удар на хутите по Рияд и масовите предупреждения към американски граждани в региона направи връзката почти неизбежна.
Пълният официален списък с всичките седем точки не е публикуван от Техеран. Резаи обаче изрично назова трите „ядра“ на искането, които Reuters потвърди независимо:
1 Край на войната на всички фронтове — не само прякото американо-иранско сражение, а и свързаните бойни действия в региона (Ливан, Йемен, Ирак, Газа).
2 Размразяване на замразените ирански активи — средства, блокирани от години в западни и свързани с тях банки.
3 Край на американската морска блокада срещу ирански кораби и пристанища.
Тези три точки са директно взети от рамковото споразумение от 17 юни 2026 г. (14-точковия Исламабадски меморандум), което предвиждаше 60 дни преговори, отваряне на Ормузкия пролив и временно облекчение за иранския петрол. Меморандумът изтече на 17 август без финален договор. Техеран сега казва, че няма да преговаря „от нулата“ — иска първо възстановяване на вече поетите ангажименти.
Резаи добави още едно политическо условие същия ден: Иран иска край на войната между хутите и Саудитска Арабия.
Най-пълният списък, който ирански източници са давали през седмиците около 19 септември — включително в контекста на евентуално отваряне на Ормузкия пролив — е следният:
1 Вдигане на морската блокада срещу Иран.
2 Връщане / размразяване на замразените активи.
3 Премахване на санкциите върху иранския петролен износ.
4 Пълно спиране на американските заплахи и военни операции, водени под предлог за сигурност.
5 Край на войната и военната агресия срещу Иран и неговите регионални съюзници.
6 Изтегляне на американските сили от районите около иранските граници.
7 Обезщетение за нанесените щети и ангажимент САЩ да не се намесват в ядрените и ракетните способности на Иран.
Към това ирански коментатори и посредници добавят и невмешателство във вътрешните работи на Иран. Част от исканията са свързани и с признаване на иранския контрол върху корабоплаването през Ормуз — въпрос, по който Техеран и Оман бяха близо до рамково споразумение, преди то да бъде замразено.
Важно уточнение: точки 4–7 не са прочетени дума по дума от Резаи в интервюто на 19 септември. Те обаче са точно пакетът, който иранската дипломация е представяла на посредниците през септември като „седемте условия“. Това е най-близкото до пълен списък, което има към 20 септември.
Резаи подчерта, че Иран все още не е решил да напусне Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и остава обвързан с обещанието на Али Хаменеи срещу ядрено оръжие. Веднага след това обаче остави вратата отворена: действията на САЩ и Израел „могат да дадат основание“ за излизане от договора, а „не знаем какво ще се случи в бъдеще“.
Това не е случайна реплика. През септември Съветът на управителите на МААЕ отново изпрати иранското досие към Съвета за сигурност заради липса на достъп до обекти и данни след ударите по ядрени съоръжения. За Техеран ядрената карта е лост за натиск, не отделна тема.
Израелският анализатор Дани Цитринович обобщи логиката на режима така: Иран не иска безкрайна война, но няма да предоговаря меморандума от нулата и няма да даде нови отстъпки, преди САЩ да изпълнят вече поетите си задължения.
Условието за „край на войната на всички фронтове“ не е риторика. В събота хутите обстрелваха „чувствителни обекти“ в Рияд с ракети и дронове. Видя се дим близо до летището на столицата; коалицията, водена от Саудитска Арабия, потвърди балистичен удар. Хутите твърдят и атака срещу обект на Aramco в Янбу — ключов петролен износ на Червено море, който Рияд използва, за да заобиколи блокадата в Ормуз.
Държавният департамент на САЩ и посолства в региона предупредиха американците за „потенциал за непредвидена ескалация“, възможни затваряния на въздушно пространство и удари по дипломатически обекти дори извън Близкия изток. В текстовете изрично се споменават „подкрепяните от Иран хути“ и атаки срещу цивилни летища.
Има и по-тревожен слой: иракски източници твърдяха, че предупрежденията са свързани и с риск от наземна офанзива на хути и иракски милиции към Саудитска Арабия. Това не е независимо потвърдено на ниво правителства, но обяснява защо американските мисии реагираха толкова бързо.
Резаи от своя страна каза, че Иран иска край на саудитско-хутската война и че според него самите хути също търсят споразумение с Рияд. Реалността на терена е обратната: хутите печелят позиции по Червено море и Баб ал-Мандеб, а в Персийския залив Ормуз остава частично блокиран. Двата пролива вече не са отделни кризи.
Пакетът от 19 септември има три нива:
• Незабавно военно: спиране на ударите по Иран и по неговите проксита; край на морската блокада.
• Икономическо: пари (активи), петрол (санкции и износ), обезщетения.
• Стратегическо: изтегляне на американски сили от периферията на Иран, признаване на ролята му в Ормуз и гаранция, че ядрената и ракетната програма няма да бъдат отново „мишена за предоговаряне“ преди изпълнение на стария меморандум.
Това е опит да се върне Исламабадският рамков текст — но вече от позиция на сила, след месеци война, удари по инфраструктура и натиск върху световните енергийни пътища.
САЩ гледат на същия пакет като на капитулационен списък. Тръмп каза пред Axios само дни по-рано, че обмисля голямо решение — включително дали да „влезе и да унищожи“ иранския режим — макар публично да повтаря, че е отворен за сделка.
На 22 септември Тръмп трябва да се види в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН, с лидерите на шестте страни от Персийския залив. Това е естественият срок, в който Вашингтон може да отговори — с приемане, частичен отказ или нова военна стъпка.
Дотогава картината е следната: Техеран е сложил на масата седем условия и открито заплашва с „решителна война“; Белият дом мълчи за причините за предсрочното завръщане от Кемп Дейвид; американските посолства вече предупреждават цивилни; хутите стрелят по Рияд; Ормуз и Баб ал-Мандеб са вързани в една верига.
Седемте условия не са покана за „меки разговори“. Те са цена за примирие — и тест дали Тръмп ще преговаря върху юнския меморандум, или ще избере следващия удар.
Post Comment