Умираха безсмъртни

На 14 февруари винаги оживява споменът за оня мразовит февруарски ден на паметната 1944 година, когато чести автоматични изстрели от полицейски шмайзери събуждат Плевен и разнасят грозната вест за загубата на трима верни на Партията и народа синове. В този ден, сражавайки се геройски с полицията, загинаха любимите ръководители на плевенските трудещи се — обичаният от всички член на ОК на БКП и уважаван командир на Плевенския въстанически район Слави Алексиев, секретарят на ОК на РМС и политкомисар на Бъркашката партизанска чета, младият и вдъхновен поет Цветан Спасов и техният верен ятак — шивашкият работник Бочо Станчев.

Преминали суровата школа на борбата, те свързаха завинаги съдбата си с тази на Партията.

Минал през арести, затвори и концлагери, живял в постоянно преследване и безработица, Слави Алексиев се утвърждава като неуморим партиен организатор и голям масовик, който умее бързо и задълго да спечели сърцата на обикновените хора. С изумителна издръжливост преодолява лишенията и трудностите на партизанския живот. Неговият силен дух завладява всички. Неуморим, уважаван и обичан, заради голямата си издръжливост той получава името „Туриста“. Винаги спокоен при опасности и трудности, Туристът вдъхва увереност в сполучливия изход на борбата. Неговата обаятелна усмивка, топлите и искрени думи го правят приятен и обичан от всички. Действията му внасят стегнатост и организация. Той е там, където е опасното и трудното. До последния си час Слави Алексиев остана верен на Партията и народа. Отдава живота си с вяра в светлото бъдеще.

С вяра в победата над фашизма загива и Цветан Спасов. Заедно със Слави той обикаля селата и градовете, печели нови борци за свобода. А словото му е силно и вълнуващо. Силни и вълнуващи са и стиховете му. Цветан Спасов доказва силата на перото и словото, съчетани с оръжието. Той използва всяка почивка в партизанския си живот, за да пише своите любими стихове.  Неговият жизнен подвиг показва убедително как се въплъщава стремежа към един идеал, за който той живя, бори се, пя и загина.

През годините на кървавата фашистка диктатура, Бончо Станчев тайно, но широко отваря вратите на своя дом за организаторите на съпротивата в Плевенския край.

И в този злокобен ден – 14 февруари, къщата на ятака на ул. „Тунджа“ № 6 в Плевен, обградена от полицаи, става последна барикада за Слави и Цветан. Бочо, верният ятак се опитва да заблуди полицаите и да даде възможност на другарите си да се изтеглят, но е застрелян на прага. Разбирайки безизходността на ситуацията след започналата престрелка, Слави Алексиев и Цветан Спасов оставят последните куршуми за себе си и избират смъртта.