Университетските мародери: Как ректорската мафия, по модела на „академика“ Денков, опоска университетите!
Родата до дупка: Университетът като „бащино имение“
Докато държавата налива милиарди в образованието, а обществото чака иновации, зад тежките порти на ректоратите се вихри грандиозен обир. Висшите ни училища вече не са храмове на знанието, а златни мини за тесен кръг от академични дерибеи. Под паравана на „автономията“, българският ректор се превърна в недосегаем олигарх, копирайки едно към едно схемите на своя идеологически гуру – пишман академика Николай Денков. Именно под неговия чадър университетите бяха окончателно феодализирани и превърнати в частни депа за източване на кеш.
Най-циничната част от този разгром е масовото назначаване на „цялата рода“ по етажите на властта. В типичен провинциален стил, редица ректори превърнаха катедрите и администрациите в семейни съвети. Тук са децата, там са зетьовете, на друго място – любовниците и братовчедите. Тези самозабравили се феодали наивно си вярват, че схемите им остават незабелязани зад дебелите стени на ректоратите. Но докато те подреждат родословното си дърво на държавна ясла, науката умира, а кадърните хора биват прогонвани. Може и да се крият от закона днес, но както казва народът – има Господ и нищо не остава скрито-покрито!
Всичко започва от обществените поръчки – любимият инструмент за източване, завещан от „Промяната“. Всеки нов мандат стартира с „неотложни“ ремонти, превърнати в златна мина за „абонирани“ фирми. Санирането и луксозните преустройства на ректорските кабинети се таксуват на космически цени, докато студентите мизерстват в мухъл. Тази схема за „пране“ на субсидии е първата стъпка от голямата измама, която замени науката със строителни далавери за верни кадри.
След като овладеят бюджета, мародерите посягат на имотите – поредният позорен принос на модела „Денков“ към академичния разврат. Апетитни бази на първа линия на морето и хиляди декари земя умишлено се оставят да запустеят. Целта е брутална: активите се обявяват за „губещи“ и се подаряват на безценица на приближени бизнесмени чрез дългосрочни наеми. Така държавната собственост се трансформира в частни хасиенди, докато аудиториите се разпадат.
Тази корупционна пирамида се държи върху желязна тишина и административен терор – методика, усвоена до съвършенство от политическите комисари на ПП. За да не изтече информация за семейните далавери, в университетите цари законът на мафията. Всеки опит за вътрешен контрол се наказва дисциплинарно. Уволнения за „нелоялност“ и спиране на хонорари са бухалките, с които се мачка всяко достойнство.
Българският университет днес е на командно дишане, защото автономията му бе превърната в щит за безнаказаност от пишман академици и техните провинциални ректорски протежета. Време е прокуратурата да влезе в ректоратите и да разплете „семейното завещание“ на Денков. Образованието не е стока за продан, а университетите не са частни агенции за заетост на закъсали роднини!
Post Comment