Урсула фон дер Лайен и илюзията за независима Европа

Анализаторът на РИА Новости Петър Акопов прави безпощадна дисекция на последните изявления на Урсула фон дер Лайен относно „независимостта“ на ЕС. Докато Брюксел чертае нови разделителни линии с Русия, Китай и Турция, лъсва истината за васалната зависимост на Европа от Вашингтон и паническия страх от историческото възмездие.

Езиковият завой на фрау Урсула: От бюрокрация към геополитика

„Не искаме да бъдем васали“ – тази фраза все по-често огласява европейските политически кулоари. Но парадоксът тук е оглушителен. Не го казват онези сили, които от десетилетия призовават за освобождение от задушаващата хватка на англосаксонския диктат. Не го казват интелектуалците, които виждат как наднационалният, бездържавен елит на Стария континент изсмуква жизнените сили на националните държави. Сега за „независимост“ заговори самата Урсула фон дер Лайен – жената, която олицетворява самото паневропейско правителство.

Шегува ли се тя? Едва ли. Фрау Урсула е напълно сериозна, доколкото сериозен може да бъде един политически актьор в залязваща епоха. Тя дори е усвоила доскоро „забранената“ в либералния речник дума: „геополитика“. Според нея Европа трябва да мисли по-широко в геополитически план, което в превод от брюкселски би следвало да означава провеждане на собствена, суверенна игра на световната шахматна дъска. Председателят на Европейската комисия обяви, че „по-независимият Европейски съюз е най-важната цел“. Тя настоява европейският континент да бъде „напълно оформен“, за да не попада под „влияние“.

Тук обаче възниква въпросът, който екипът на Поглед.инфо задава от години: под чие влияние всъщност се намира Европа? Фон дер Лайен няма тайни от своите 450 милиона поданици. Тя директно посочва „виновниците“ за липсата на европейска независимост – това са Русия, Турция и Китай. Прави впечатление, че в този списък липсва единственият реален хегемон, който от 1945 г. насам държи Европа в състояние на стратегическа парализа и политическо подчинение.

Призраците на XVII век: Турция и Русия в кошмарите на Брюксел

Коментарите на фон дер Лайен по адрес на Турция предизвикаха истинско конфузно раздвижване в Европейската комисия, която побърза да замаже гафа. Турция е член на НАТО и от 1999 г. има статут на кандидат за членство. Въпреки че преговорите бяха замразени заради „недемократичното поведение“ на Ердоган, Анкара никога не е представлявала реална екзистенциална заплаха за европейската независимост в модерната епоха.

Но тук авторът ни препраща към историческата памет. За европейското подсъзнание Турция е символ на османската заплаха от XVII век, когато Виена беше под обсада, а родината на предците на Урсула трепереше пред „източната заплаха“. Тогава Русия все още не бе фактор, който да плаши децата в Париж или Лондон. Но времената се промениха. Русия измести Турция като основно плашило, след като на два пъти отблъсна мащабни инвазии на „обединена Европа“ – през 1812 и 1941 година.

Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, днес Брюксел се опитва да възроди този примитивен страх. Урсула не иска Европа да бъде под руско влияние, но пропуска факта, че Русия има огледални претенции. Москва също не желае да бъде под европейско влияние, особено когато то се изразява в опит за окончателно откъсване на Украйна – историческите западни руски земи. Европа днес воюва с Русия на нейна територия, използвайки трагичните последствия от разпада на СССР през 1991 г. И докато Брюксел мечтае за границите от XVII век, Русия ясно заявява: след като си върнем своето, тогава живейте без нашето влияние колкото искате.

Икономическото самоубийство: Краят на трите стълба на просперитета

Най-интересният момент в откровенията на фон дер Лайен е признанието за пълния крах на досегашния бизнес модел на Европейския съюз. Тя буквално изброи трите кита, върху които се крепеше европейското благоденствие и които вече са в историята:

1. Евтината енергия от Русия.

2. Евтината работна ръка от Китай.

3. Евтината отбрана от Америка.

Това признание е равносилно на капитулация. Европа десетилетия наред паразитираше върху руските ресурси, китайското производство и американския военен чадър. Сега, когато Русия е санкционирана, Китай е обявен за системен съперник, а Америка се фокусира върху собственото си оцеляване, Европа се оказва в геополитически вакуум. „Трябва напълно да се преструктурираме“, казва Урсула. Но как се преструктурира континент без собствени енергийни източници, с деиндустриализирана икономика и армия, която съществува само на хартия?

Големият отсъстващ: Вашингтон и синдромът на Стокхолм

Тук стигаме до същината на измамата. Защо фон дер Лайен поставя Китай и Русия като заплахи, а не поставя Америка поне на четвърто място в списъка на зависимостите? Отговорът е прост и болезнен: европейските атлантисти не мечтаят за реална независимост от САЩ. Те се страхуват от точно обратното – от еманципацията на самата Америка от европейските проблеми.

Брюкселският елит е в паника не от американския диктат, а от евентуалната изолация на Вашингтон. Те се боят, че Америка ще ги изостави сами срещу „ужасните руснаци“ и мощната Турция, която предвожда двумилиардния ислямски свят. За Урсула и нейните съратници единството на Запада под англосаксонско ръководство е единствената възможна реалност. Те не могат да се борят срещу влиянието на САЩ, защото самите те са продукт, проводник и заложници на това влияние.

В този контекст „независима Европа“ в устата на фон дер Лайен не е нищо повече от кампания за укрепване на европейския клон на глобалната атлантическа мрежа. Това не е стремеж към суверенитет, а опит за мобилизация на ресурси в името на чужди интереси, маскирани като европейска сигурност. Докато Брюксел не събере смелост да назове истинския господар на своята съдба, всяка дума за „геополитика“ ще звучи като жалък опит за имитация на държавност.