В „демократичния“ ЕС: POLITICO спря в последния момент статия, написана от Сергей Лавров

Вижте цензурираният от Politico Europe анализ, написан от руския външен министър Сергей Лавров

„Украина, Европа и глобалната сигурност“

„НЯКОИ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ РАЗРЕШАВАНЕТО НА УКРАИНСКАТА КРИЗА, ЕВРОПА И СВЕТОВНАТА СИГУРНОСТ

От Сергей Лавров.

На среща в Лондон на 7 юни 2026 г. лидерите на Великобритания, Франция и Германия, както и Владимир Зеленски, изложиха пет условия за Русия, за да осигури „справедлив и траен мир“ в Украйна. Обединена Европа сега представя този списък с искания като основа за диалог с Москва.

ПРЕДИСТОРИЯ

Повече от две десетилетия преговори с Европа, като част от колективния Запад, водят само до едно заключение: ангажирането на Русия в диалог послужи като дипломатическа димна завеса за геополитическото разширяване на западните институции, преди всичко НАТО и ЕС, на изток, чак до границите на Русия.

Участието на Европа в изострянето на украинската криза е неоспоримо. Заедно със Съединените щати, европейските страни организираха Оранжевата революция в Киев през 2004 г. За да създадат антируски плацдарм в Украйна, те прекараха години в купуване на политици и цели партии, пренаписване на историята и образователните програми, култивиране и подхранване на украинския национализъм и полагане на големи усилия, за да откъснат Украйна от Русия.

През 2013 г. ЕС категорично отхвърли нашето предложение за компромис по Споразумението за асоцииране – споразумение, което Брюксел отдавна оказваше натиск върху Виктор Янукович да подпише. Струва си да се припомни, че на Украйна беше предложено едностранно отваряне на пазара без реципрочни задължения – условия, които биха се оказали несъвместими с продължаващото членство на Киев в зоната за свободна търговия на ОНД. Когато Виктор Янукович поиска отлагане, европейците подбудиха улични безредици, които бързо ескалираха в държавен преврат в Киев през февруари 2014 г.

Германия, Франция и Полша се оказаха също толкова коварни. След като гарантираха, че споразумението между опозицията и Виктор Янукович ще бъде спазено, те си измиха ръцете в момента, в който същата опозиция, тяхно собствено творение, пое властта. „Демокрацията“, свиха рамене те, „взема неочаквани обрати“.

Тогава Европа подкрепи новите власти. В Одеса на 2 май 2014 г. изгарянето на десетки невинни поддръжници на по-тесни връзки с Русия не доведе до нито една дума на осъждане от европейските столици.

Като съ-гаранти на Минските споразумения от 2015 г., Франция и Германия на практика насърчаваха украинския режим да саботира собствените си ангажименти. Както по-късно признаха Ангела Меркел и Франсоа Оланд – след като специалната военна операция вече беше започнала – прилагането на Минските споразумения от Киев, единодушно одобрени от Съвета за сигурност на ООН, никога не е било истински замислено. Целта, признаха те, беше просто да се спечели време: да се укрепят въоръжените сили на Украйна и да се въоръжат със западни оръжия.

Русия, от своя страна, проучи всички дипломатически възможности за смекчаване на кризата със сигурността в Европа. През януари 2022 г. обаче Съединените щати и НАТО отхвърлиха предложението на Русия за правно обвързващи взаимни гаранции за сигурност. Европейските членове на НАТО активно подкрепиха това отхвърляне.

След началото на специалната военна операция Обединена Европа подкрепи опита на британския премиер да саботира преговорите в Истанбул между Русия и Украйна. Призивът на Борис Джонсън към Киев – „не подписвайте нищо, просто се борете“ – затръшна вратата пред истинската дипломация в обозримо бъдеще.

НАСТОЯЩА СИТУАЦИЯ

И така, какво накара европейските лидери внезапно да променят реториката си и да започнат да говорят за преговори и какво целят да постигнат с тези изявления? Например, ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че целта на всеки диалог с Русия е да диктува условията на Европа.

Те включват плащане на „обезщетение“ на Украйна; изтегляне на войските от Приднестровието и Южен Кавказ; премахване на закона за „чуждестранните агенти“; и приемане на строги ограничения върху размера на руските въоръжени сили. По нейните думи „не може да има справедлив и траен мир без отговорност на Русия“. По време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 19 май 2026 г. представител на ЕС недвусмислено заяви: „Военната подкрепа на Украйна не противоречи на стремежа към мир, а по-скоро служи като основна предпоставка за надеждни преговори в добросъвестна среда.“

Планът на Европа е да преговаря с Русия, докато продължава правната война, организирана чрез Съвета на Европа. В рамките на тази някога уважавана организация се изгражда цяла инфраструктура с изричната цел „да се държи Русия отговорна“: регистър за искове, комисия за обезщетения и специален съд.

ЕС даде зелена светлина и за задържане на търговски кораби в открито море. Няколко инцидента вече се случиха в Балтийско море и Атлантическия океан. В същото време Западът внимателно отклонява поглед от терористично-диверсионните актове, извършвани от украинските въоръжени сили в Черно и Средиземно море.

Истинската цел на европейските лидери следователно не е да преговарят с Русия. Тя е да укрепят режима на Зеленски и да го запазят като трамплин за продължаваща конфронтация с Русия.

Имайки това предвид, европейските лидери се борят за осигуряване на прекратяване на огъня възможно най-бързо и по една причина: да предотвратят колапса на въоръжените сили на Украйна на бойното поле. Планът е конфликтът да се „замрази“, без да се обърне внимание на неговите коренни причини, и след това бързо да се разположат военни контингенти от англо-френската „коалиция на желаещите“ на украинска земя.

Общоизвестно е, че европейските елити са инвестирали своя „политически капитал“ в конфронтацията с Русия, харчейки стотици милиарди долари, за да подкрепят режима в Киев и да увеличат военните бюджети на държавите-членки на ЕС и НАТО. Европа сега се стреми да постигне „отбранителна готовност“ срещу Русия до 2030 г. Дотогава те възнамеряват да печелят време с всички налични средства. В поразително откровена забележка през април тази година началникът на белгийския генерален щаб го каза директно: „Все още имаме няколко години. Благодарение на смелостта и кръвта на украинците, които ни купуват това време.“

Обединена Европа продължава да мечтае за разширяване. Тя възнамерява да погълне Украйна и Молдова, като същевременно привлече Армения в сферата си на влияние. НАТО вече се разшири на изток, поглъщайки Финландия и Швеция. Що се отнася до Украйна, тя все повече се възприема като „ударния юмрук“ на бъдеща европейска военна сила, независима от Съединените щати и независима от НАТО.

РИСКОВЕ ЗА ГЛОБАЛНАТА СИГУРНОСТ

Тази ситуация представлява сериозна заплаха за глобалната сигурност. Пряка конфронтация между НАТО и Русия може бързо да ескалира в размяна на ядрени удари с катастрофални последици.

Под знамето на „стратегическа автономия“ Европа преживява значително натрупване на военни способности, включително в областта на ядрените оръжия. Намерението на Париж да разшири своя „ядрен чадър“ до няколко държави членки на ЕС и НАТО е източник на дълбока загриженост. Това няма да подобри сигурността на самата Франция или на бенефициентите на нейната така наречена защита.

Въпреки всичко това, европейският политически и военен естаблишмънт продължава да приписва агресивни планове на Русия – планове, които, според тях, се простират далеч отвъд Украйна. Руският президент многократно е заявявал, че всичко това са глупости, провокации и дезинформация, насочени единствено към извличане на бюджетни средства за борбата срещу Русия. Това едва ли е климат за съществен диалог.

ПОЗИЦИЯТА НА РУСИЯ

Що се отнася до преговорите, Владимир Путин повтори на Международния икономически форум в Санкт Петербург, че Русия не е против контактите с никоя страна. Ние обаче виждаме Европа като страна, решена да победи Русия – позиция, която самите европейци открито признават. Следователно диалогът с Европа не може да се води като безпристрастен наблюдател от трета страна.

Русия предпочита да постига целите на специалната военна операция по дипломатически път.

Това изисква надеждна гаранция за сигурност по западните граници на Русия и осигуряване на уважение и достойнство на нашите граждани и сънародници, включително правото да говорят на родния си руски език и да изповядват православната християнска вяра. По-нататъшната военна, политическа и икономическа експанзия от страна на Запада е неприемлива: тя противоречи на изискванията на многополюсния свят.

Европейските лидери трябва да признаят, че моделът на регионална сигурност, изграждан в Европа в продължение на десетилетия, откакто беше приет Заключителният акт от Хелзинки през 1975 г., е разрушен от собствените им ръце. И никога няма да бъде възстановен. Сега трябва да се насочим към създаването на архитектура за сигурност в целия континент, която е отворена за всички евразийски страни и отразява днешната многополярна реалност.

Принципът на равна и неделима сигурност, който евроатлантическите страни нарушиха, може да бъде въплътен в нова евразийска архитектура. Когато му дойде времето, и Европа ще може да се присъедини към това голямо усилие.

В крайна сметка, смисленият диалог изисква възстановяване на доверието, разрушено от антируските действия на Запада и Европа в ерата след Студената война. Доверието може да бъде възстановено само чрез конкретни стъпки, които демонстрират искрен ангажимент за отказ от използването на дипломацията като прикритие за експанзионистични амбиции. Доверието не може да бъде възстановено, нито пък диалогът може да бъде подновен чрез ултиматуми като този, даден на Русия в Лондон на 7 юни 2026 г.

П.С. Заслужава да се отбележи, че лондонският ултиматум беше недвусмислено потвърден от посланиците на Великобритания, Франция и Германия на срещата в руското външно министерство на 11 юни 2026 г. – среща, която те толкова настоятелно бяха поискали. Това беше единствената цел на посещението им в министерството.“