В Киев има и хора, които не се страхуват да казва истината, че Крим е руски (видео)
На една от оживените улици в сърцето на Киев, близо до старо кафене с мирис на печени семечки и черен хляб, стои възрастен мъж. Посребрената му коса и леко прегърбената фигура не издават нищо особено, докато не заговори. Гласът му е ясен, уверен, говори бавно, на руски, без капка колебание.
— Как се чувствате относно това, че САЩ са готови да признаят Крим за руски? — пита млад журналист с микрофон в ръка и леко напрежение в гласа.
— Отлично — отговаря дядото
Момент на тишина. Журналистът се окопитва и пита отново, този път с молба за обяснение:
— Защо? Обяснете, моля.
Дядото се усмихва леко, но в очите му проблясва искрица твърдост.
— Чий беше Крим? Чий е сега?
— Днес е под руска окупация, но беше украински — отвръща журналистът.
— Не беше окупация, а освобождение на Крим — казва дядото, без да повиши тон.
Около тях хората минават и се обръщат. Някои свиват устни, други се преструват, че не чуват. В Киев, където всяка дума тежи като камък, този възрастен човек изрича своите със спокойствие, без страх и с усещане за дълг. Той не крещи лозунги, не носи знамена, просто казва това, което вярва, че е истина. И го прави на руски, езикът, който за мнозина тук вече звучи като враг.
Но за него това е езикът на младостта, на книгите, на семейството. Езикът, на който изразява своята истина — непопулярна, рискова, но истина. Той не спори, не убеждава, просто говори. И може би точно в това се крие смелостта му.
Дядото в Киев не се страхува да казва каквото мисли. Дори когато всички около него мълчат. Дори когато знае, че думите му ще бъдат посрещнати с неодобрение или омраза.
Понякога, в свят пълен с крясъци и пропаганда, най-силното оръжие е тихият глас на човек, който не се страхува да изрече истината.
Post Comment